I’ve seen shooting stars,
Their, bodies, burning undesired
Thrown away
Like banished tears
From the dark pupil of the sky
I’ve been holding the hand of
A decade worth of dreams undone forever
So they could achieve dreams of their own
Before my gaze
I’ve held their ghosts in my arms
I’ve been standing at a full “I mustn’t” worth of distance
From their lips
I’ve been filling in vain, the bottomless glasses
Of the most beautiful words,
That spring from the electric spark
Beneath the ribs
I’ve been leading the guerilla squads
Of my beliefs
Against the empire of Impossibility,
And its most decorated generals: Doubt,
Insufficiency, Wrong…
I’ve lied face-down, hands tied behind my back
For that traitor, Restraint…
But now… I forgive him now…
And now, Empires fall on their own
Now those dreams unachieved,
Meticulously paint their eyes
Wrinkled from the salty trickles,
That realization has drawn towards me
For I’ve always known that…
Loving is now or never
You cannot wrap it in tinfoil
And freeze it for later
Yet, they, those morally unattained, chastely righteous dreams,
They do arrive at Knowledge station
Aboard the Intuit train,
Atop the tracks of true common sense,
Alas, too late.
My loving is given now
To Fulfillment,
For it chose now to never
And caressed my scars of restraint
With warm fingertips
And kissed my see-through “I mustn’t” from the other side of the wall
To melt away the distance to my bloodless lips
*This one, I wrote first in my native language. Here is the original in Bulgarian:
Защо нямам съжаления...
Гледал съм падащи звезди
как горят снага непожелани
Изхвърлени
като прогонени сълзи
от тъмната зеница на небето
държал съм за ръка
десетилетие мечти
завинаги несбъднати
докато те постигат своите
пред взора ми
прегръщал съм призраците им
стоял съм на едно “не бива” разстояние от устните им
пълнил съм напусто чашите бездънни
на най-красивите думи
извиращи от искрата електрическа
иззад ребрата
водил съм партизанските отряди
на вярата си
срещу империя Невъзможност,
именитите й генерали: Съмнение,
Недостатъчност, Нередност...
лежал съм по очи с ръце закопчани
зад гърба ми
заради предателя Въздържание…
Но сега… сега му прощавам.
Сега империите падат сами.
Сега несбъднатите мечти
гримират старателно очи
набраздени от солените струйчици,
които осъзнаването е изтеглило
заради мен…
Защото винаги съм знаел, че…
Обичането е сега или никога…
не можеш да го завиеш в станиол
“за после” във хладилника…
Но те, морално несбъднатите, целомъдрено праведните мечти…
Пристигат до гара Знание
с влак Усещане по коловози
истински здрав разум…
Прекалено късно.
Обичането ми вече е дадено
на Сбъдването…
Което избра сега пред никога
И погали белезите ми на въздържание
с връхчетата на топли пръсти.
И целуна прозрачното “не бива” от своята страна на стената, за да стопи
разстоянието до посинелите ми устни