Submit your work, meet writers and drop the ads. Become a member
Amanda Sep 2019
You are a co-worker I will truly miss
So I thought and decided to write you this
Working by your side has always been great
Even on days you clocked in a little late
I am glad your acquaintance I got the chance to know
Have a great life no matter where you go
Have a safe trip back to your own country
Now you'll always have these words to remember me
To my Bulgarian co-worker... today is his last day.
PJ Poesy Mar 2016
There is tale of  Kavala
which tells of hero true
simple man defyingly hopeful
would row the Aegean blue

Did this alone to save Turks
as Bulgars were encroaching
He knew the Greeks on boats
somewhere were approaching

To Thasos he rowed trough night
darkness of waves o'er sea
Only stars be shimmering guide
Long nautical miles to be free

His muscles wore desperate, weak
yet the fisherman pressed bravely on
for love of his wife and family
He gave word, but his heart was gone

By daylight the sailors returned
Man had found friend in Greek Armada
Just in time troops did arrive
and saved the burning of Kavala

Turks rushed from their homes
to embrace with joy, Greek sailors
Yet one woman knew of a man,
the fisherman who did not fail her

And though he had sadly perished
after his long tortuous journey
his family knew of shimmering star
a hero never more so aptly worthy
Though this tale is taken from a war story of long ago, it might be thought of when considering how so many still take to the sea to find freedom.
simona Aug 2014
Розите са червени.
Виолетките сини.

А тя ли?
Тя беше нещо повече
от красива роза.
Тя беше нещо повече
от някаква виолетка.
Щом я докоснеше,
цигарата сама се палеше.
Само като минеше,
момчетата усещаха аромата и.
Черните и дрехи създаваха
внушението на бунтар.
Но знаех, че не бе такава.
А може би беше?
Всички си въобразявахме,
че я познаваме.
Всички мислехме,
че знаем чувствата и.
Но тя самата
не ги бе разбрала.
И как иначе?
Преструваше се
на друг човек.
Всяка секунда и
всяка минута
живееше нечий друг живот.
И единствената причина
защо го правеше,
бе нейният живот.
Не го искаше.
Нито той искаше нея.

Светът е прецакан.
Хората също.
simona Aug 2014
Видях те отвън,
беше с приятелите си.
Тънката цигара
се промушваше
между пръстите ти.
А ти пушеше,
без да осъзнаваш
колко красив си всъщност.
simona Aug 2014
Не исках да чувам плача ти.
Не исках да те виждам тъжен.
Не исках да пия сълзите ти.
Не исках да се давиш в мъка.

Но те чух да плачеш.
Видях те унил.
Избърсах сълзите ти.
И ти простих.

А ти отново пропиля всичко.
Захвърли го на вятъра.

Сълзите ти изчезнаха,
но моите едва сега започваха.

— The End —