Submit your work, meet writers and drop the ads. Become a member
Aug 2014
Розите са червени.
Виолетките сини.

А тя ли?
Тя беше нещо повече
от красива роза.
Тя беше нещо повече
от някаква виолетка.
Щом я докоснеше,
цигарата сама се палеше.
Само като минеше,
момчетата усещаха аромата и.
Черните и дрехи създаваха
внушението на бунтар.
Но знаех, че не бе такава.
А може би беше?
Всички си въобразявахме,
че я познаваме.
Всички мислехме,
че знаем чувствата и.
Но тя самата
не ги бе разбрала.
И как иначе?
Преструваше се
на друг човек.
Всяка секунда и
всяка минута
живееше нечий друг живот.
И единствената причина
защо го правеше,
бе нейният живот.
Не го искаше.
Нито той искаше нея.

Светът е прецакан.
Хората също.
simona
Written by
simona  Idris
(Idris)   
512
 
Please log in to view and add comments on poems