Наблюдавал ли си някога децата в лунапарк?
Или пък чул ли си как пада дъждът по земята?
Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата?
Загледа ли се някога в залеза на слънцето?
По-добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.
Музиката не продължава завинаги.

Тичаш ли като подгонена сърна цял ден?
Когато питаш някого "Как си?",
чуваш ли отговора?
Дали вечер си лягаш,
прегърнал мислите за стотици грижи?
По-добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.

Каза ли някога на детето си "Това ще го направим утре."
и в бързината си не видя тъгата му?
Загуби контакт, остави едно старо приятелство да завехне.
Защото никога нямаше време да се обадиш
и кажеш "Здравей...".
По-добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.
Музиката не продължава завинаги.

Когато тичаш като луд,
губиш половината радост от пътуването.
Като че ли хвърляш един подарък, неотворен.
Животът не е спринт.
Затова отпусни се, чуй музиката.
Преди да спре песента.

Наблюдавам те
как съхнеш
като листата през есента.
Наблюдавам промяната в цвета ти.
Забелязвам треперенето ти
точно преди да се откъснеш от клона.
Гледам как танцуваш
нежен валс
във въздуха,
когато най-сетне падаш.
Чувам въздишката ти
на облекчение.
Чувам вятъра и шумоленето
на другите листа
около себе си.
Казват, че това е
защитен механизъм
при дърветата.
Явно и при теб
също.

Знаеш ли, има в моменти, в които ми се живее;
в които не искам просто да съществувам,
а да живея в истинския смисъл на думата.
Да грабя с пълни шепи от живота.
Има моменти, в които искам да дам
всичката си любов на околните.
В тези моменти си вярвам,
че имам останала любов в себе си.
В тези моменти си представям един друг живот,
където семейството ми не е разбито,
заедно с хората в него.
Представям си, че цялата ненавист не съществува.
Представям си, че съм добър човек, добър приятел.
Не перфектен, не, разбира се, че не.
Но човек, който е човек, в пълния смисъл на думата.
Представям си, че съм като онези хора,
които са сякаш дишащи звезди,
които озаряват всичко и всички около себе си;
защото аз съм ходеща буря, рушяща всичко,
започвайки от самата себе си.
Представям си, че съм от онези хора,
към които не можеш да изпиташ нищо друго
освен любов.
И тя да е напълно заслужена.

Създаден от мъгливи галактики,
от необуздани ветрове,
от неопознати светове.
Ти си чувството, когато съм в гората.
На шарена сянка - легнала на земята.
Когато се взирам в клоните на дърветата,
полюшвани от вятъра
и не мисля за нищо,
когато чувство на спокойствие ме поглъща.
Тогава чувствам цялото си създание
да напява песни, изтъкани от твоето име.
Ти си във всяка една дума
във всяко едно вдишване.

He strides with power, making hearts leap.
Not tall, dark, or handsome, yet a sight to see,
Big, black, and strong, raw intensity.

His skin, a deep brown, a warrior’s tale,
Scars map his body, a living trail.
Each mark a story of battles fought,
Victories won, and lessons taught.

A rugged face with a granite jaw,
Eyes like fire, wild and raw.
Intimidation mixed with thrill,
A promise of power, strong and still.

Beyond the fight, his passions flame,
For his lovere, his heart does claim.
A touch both tender, yet commanding,
Master of desire, ever expanding.

His caress a journey, his glance a vow,
In his arms, no resistance now.
A force magnetic, drawing near,
Igniting flames, dispelling fear.

A legend lives in shadows’ embrace,
Strength and desire, no one can trace.
In his presence, mysteries unfold,
A tale of power and passion, bold

BG: On High, (He/She)  ranting about a new alphabet!

https://hellopoetry.com/poem/2140791/a-poet-wondered/


YOU wrote, He/She read...

down looking to make some trouble,
what he likes to do on weekends,
heard about your poem,
trying to create a new alphabet,
and got mightily ******
(at you)

we have an open IM,
and live crosstown
from each other,
and he/she is kinda shy,
(from gender confusion,)
asked me to relay this to you,
Madame BG Star:

you, who writes a new poem
on the hour, got a *** of nerve,
dissatisfied with the limits
of your tools, should not overly complain!

you got gifted, and use up your allotment
of alpha rearrangements and never get billed,
should be more considerate,
and just
write more.

and then he said something else,
because he always gets the last
word...

you have an affinity for the letter L
it would appear, so here is your punishment,
for the rest of the week
write like a madwoman

but no words that employ this lala sound!

how do you like that my little lollipop ******?

having scored some five and dime bags,
(cannabis legal not, up above)
went home to run the world in his
usual state
of (dis)grace

don't b-ame the messenger,
cause he said over his shoulder as departing
on his fiery chariot,
that applies to you too
u troublemaking

_Eft Foot Poet