I’m walking around the sun
Witnessing a new dawn that’s
always there and I
Can never reach it
Walking around
Such a distance
It’s hurting to see it just
Exist
Wondering what it is
And me, I’m not even considered a planet anymore
As if my celestial body does not have
A correspondingly celestial mind
I am both present and gone
Merely taking up space
In someone’s classification
Of spacetime
Pluto...Out…
* * *
Ходя около Слънцето
Гледам новата зора която винаги е там
И никога не мога да докосна изгрева
Обхождам
Толкова далечен
Боли да виждам съществуването
Като присъствие
Без да знам какво е
А дори не съм смятан за планета вече
Сякаш небесното ми тяло
Не притежава съответстващо небесно съзнание
Едновременно присъствам и ме няма
Само заемам пространство
В нечие определение
За времепространство
Плутон - край...
I translated my poem into Bulgarian