Ah, this love.

Like a down
of a child on the check.
Like a waft
among roots nodulous
of a hidden forest.
Leaves woken up
in Saint Martin’s summer
of the tree
waiting for the winter.
A bell aureate
of Sundays of autumn.

Tolls …


Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved

Тази любов...

Ах, тази любов.

Като мъх
на детето по бузата.
Като полъх
сред корени възлести
на скрита гора.
Лùста събуден
през циганско лято
на дървото
очакващо зимата.
Камбана златиста
на недели от есен.

Звъни...

The homes are opening up in the mist
like grief of figures
with eyes, opened up to the sea tract.
The walls are crumbling, to this evening
groaning with strength.
Who is shouting there?
Who is building fire on the shore?
The oars were dying of the sweat.
The sails were torn by the winds
dead.
Did they bring ebony and silk,
myrrh and emeralds from Lepanto?
They remained with ashes of the sea,
with corns,
with grief, resembling anchor.
On winding, light-footed caravels
captains are shouting on the deserted shore
and building
Epiphany sacrificial fires.

The original:


Богоявление

Разтварят се в мъглата домовете
подобно скръб на фигури
с очи, разтворени към морска шир.
Изронват се стени, до тази вечер
стенещи от якост.
Кой вика там?
Кой огън пали на брега?
Умираха веслата от потта.
Платната се накъсаха от ветрове
насрещни.
Донесоха ли абанос и свила,
смирна и смарагди от Лепанто?
Останаха със морска прах,
с мазоли,
със скръб, подобно котва.
На вити, леконоги каравели
капитани викат на брега безлюден
и палят
Богоявленски жертвени огньове.

Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.

And how awkward
the tree is
with the dried roots
on that day
of birds
and grasses
and laughter

and the sun is somehow
ridiculous
like the moss green
sprung
on its white skin
hit
in winter
by a thunder

and how slender the birch is
sunken into white self-contemplation

to them a pigeon is stepping
(like a fortuity)

The original:

като случайност

И как неловко е
дървото
с изсъхналите клони
във този ден
на птици
и треви
и смях

И слънцето е някак си
нелепо
като мъха зелен
поникнал
в бялата му кожа
ударена
през зимата
от гръм

А колко стройна е брезата
потънала във бяло самосъзерцание

Към тях пристъпя гълъб
( като случайност)


The original of the poem is in Bulgarian and has been translated and adapted in English by Vessislava Savova.

Can you
exchange
your life
for some dream?
A crystal flower …
a snowy pick.
A coal
remains from the flame
dew – from dew.
And if your home
is cracking
by the creeping
roses
so eternal is
the Wailing Wall.

The original:

*
Ти можеш ли
да размениш
живота си
за някоя мечта?
Кристално цвете ...
снежен връх.
От пламъка остава
въглен,
от роса – роса.
И ако домът ти се
пропуква
от пълзящите червени
рози,
то вечна е
Стената на плача.



Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.

after a breathless touch
of the fibers on the skin
(with night)
the lasses are the torpid leaves
leaning happily -
(the whiteness of the birch)
with luster in the eyes
and the morn is stroking them
with the first rays of (the sun)
and chiseling the marble silhouette
with dew of (night) fingers
and into uneventful picture
of a wind and flowers and sounds
hardly they noticed

the crumbled moss of the thought

The original:

поръчково стихотворение

след трепетно докосване
на фибрите по кожата
(с нощта)
девойките са вялите листа
полегнали щастливо -
(белотата на брезата)
с блясък във очите
и утрото ги гали
с първите льчи на (слънцето)
и вае мраморния силует
с роса от (нощни) пръсти
и във безметежната картина
на вятър и цветя и звуци
едва ли забелязаха

изронения мъх на мисълта


Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.

That’s the same corner.
There the Light
splits up.
It passes to the left
and sinks into the sunset.
Yesterday the sun broke.
But now I’m looking ahead
(in years the blindness
allows it).
And the golden spider,
slowly,
is creeping to the sea.

Do you thing the broken
brings happiness, if not the egg
(it’s white inside).
And it’s said
“…his blood will I require
at the watchman's hands”

With no price.

Ezekiel 38.6  

The original:

Без цена

Това е същият ъгъл.
Там се дели
Светлината.
Тя отминава наляво
и потъва във залеза.
Вчера слънцето счупи.
Но сега гледам направо
(с годините слепотата
го позволява).
И златният паяк,
бавно,
пълзи към морето.

Мислиш ли, че счупеното
носи щастие, ако не е яйце
(вътре е бяло).
А казано е:
“ …от ръката на стражите
кръвта му ще изискам!”

Без цена.

Йез.38.6

Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.

Sometimes
the night is soft.

A dream of children.
They say: "An Angel has touched them"

I'm sitting and looking at you. I don't count
the daily stones.
I forget about those
who in the morning
with brushes sharpen
the teeth - white ones
(they're looking for death).
I forgot about those
who in the morning
with soap wash
the hands - the white ones
(they're looking for death).
I forgot about those
who in the morning
with ink recurve
the eyes - the serene ones.
(they're looking for death).

Oh, my daughter!
The night is soft.

The original:

Седя и те гледам

Понякога
нощта е мека.

Сън на деца.
Казват: „ Докоснал ги Ангел”

Седя и те гледам. Не броя
дневните камъни.
Забравям за тези,
които в утрото
със четки изострят
зъбите –белите
( те търсят смърт).
Забравям за тези,
които в утрото
със сапуни умиват
ръцете – нощните
( те търсят смърт).
Забравям за тези,
които в утрото
със тушове извиват
очите – ясните
( те търсят смърт).

О, дъще моя!
Мека е нощта.

*Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.

The years pass – wings –
the valleys grow
and the picks lose the silhouette clear.
Who’s hitting furiously the horses young,
the sky who has there lit?
Not me! Not me!
Me and you, sat on a short shore
along the path, sunk in myrtles
and we’re looking at the love,
in that endless mirror.
And somewhere young girls
are singing a refrain in low voice
and giant woods are losing root.

Horses are tearing in sulphur and volcanoes.
Inside of me – the sea is murmuring.
© bogpan
--------
original:

*(минават годините)

Минават годините - крила -
нарастват долините
и върховете губят силуета ясен.
Кой удря яростно конете млади,
небето кой е там запалил?
Не аз! Не аз!
Със теб сме седнали на нисък бряг
покрай пътеката, потънала във мирти
и гледаме във любовта,
в това безкрайно огледало.
А нейде младите момичета
припяват с нисък глас
и дървеса гигантски губят корен.

Коне препускат в сяра и вулкани.
Във мен - шуми морето.

*Translator bulgarian-english: Vessislava Savova
rarebird

This house is
so quiet
(as every single house).
In the morning - with a color.
And the night - with semitones.
I'll love you - it says - in this
town.
With the benches of those in love,
with the poplars in May.,
with the rains.
I'll love you - it says.
And life goes on.

The original:

Къща

Тази къща е
тъй тиха
(като всяка къща).
В утрото – със цвят.
И вечерта – със полутонове.
Ще те обичам – казва – в този
град.
Със пейките на влюбените,
с тополите през май,
със дъждовете.
Ще те обичам – казва.
Животът продължава.


Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.

The tongue slips
over the grayish-blue
edge
of a Catalonian knife.
Salt.
Tambours bang.
Me or him.
The dark dance starts.
A step
… a jump.
The night –
an award for death.
A red dress –
survival.
Curse eternal –
Carmen.
Corrida – ever.
The knife stabs in the back
and the crowd cries
'More'.
Breath, breath – the edge
squeals…

*‘Ultimo! (Spanish)


The original:

Последно

Езикът се приплъзва
по сиво-синкавия
ръб
на каталунски нож.
Сол.
Дайретата блъскат.
Аз или той.
Тъмният танц е започнал.
Крачка
…скок.
Нощта -
награда за мъртвия.
За оцелелия –
червената рокля.
Проклятие вечно –
Кармен.
Вечна – коридата.
Ножът, забит във гърба
и тълпата, ревяща
„Още!”.
Дъх, дъх –острието
пищи…

‘Ultimo!(исп.)

-------------------------------
­Bulgarian Poetry

Our love isn’t at ease,
just like the wind in white acacias
and like a bead on child’s hand,
it’s not at ease.
In it they miss – wonderlands,
delights, flame and solace.
And none of us will call it my own
before it passes us on slightly.
And it will stay somewhere – far away,
unapproachable, uneasy.
And yellow leaves will whisper in snows.

Our love isn’t at ease.
It isn’t at ease.

The original:

*
Не е спокойна нашата любов,
тъй както вятър в белите акации
и като мънисто на ръката на дете,
не е спокойна.
Във нея няма чудни светове,
възторзи, пламък и утеха.
И никой своя няма да я назове
преди да ни отмине леко.
И ще остане някъде – далечна,
непостижима, неудобна.
И жълтите листа ще шепнат в снегове.

Не е спокойна нашата любов.
Не е спокойна.


*Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.

Leave these ships with the big
white sails that hardly are wobbling.
Leave this cry of the gulls full of
alarming
longing – let the lungs swallow the wind
coming.
Leave the eyes, let them travel beyond
the horizons –
falling leaves.
And find that angle of the time – of
love
when “here and there doesn’t
matter”
and that grief which hollows out the air
becomes the jump,
becomes wing beat,
the water deep in the tank,
the entire while of moving unmovable.
Flags!

T.C. Elliot

original

http://vbox7.com/play:b2927115

On the path which was throwing open
in the dusk –
red leaves
amongst some trees of walnuts
a traveler is coming.
He is reaching the heart with a quiet step
resembling a babble
of a water under a root
or an open embrace,
arms of air and of a quiet dream.
A faraway evening bell.

That’s an hour which in the homes
as the children they fall asleep
by their father after a plough
and the travelers come back
with a path.

И се завръщат

По пътеката, която се разтваряше
в здрача -
червени листи
измежду дървеса от орех
пристига пътник.
Достига до сърцето с тиха крачка
подобно ромон
на вода под корен
или разтворена прегръдка,
ръце от въздух и от кротък сън.
Далечна вечерна камбана.

Това е час, във който домовете
като деца заспиват
при баща след оран
и се завръщат пътниците
със пътека.


Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved

the air of
your skin is Paradise
fingers all over
my face

your words
push the blood
out of my heart

towards you

I’m sinking.
At that night the grass
is embracing me velvety.
And it seems to me unreal
that I’m an island sprung
in milky ways.
Yes.
That night I’m spilling
with the tide.
And the joys of directions
into the worlds are fusing
in a kernel.
I’m breathing uniformly and deeply
under the arch of your arm
and a cradle.

The original:

Във тънка мрежа на звездите

се отпускам.
През тази нощ тревата
ме обгръща кадифено.
И нереално ми се струва,
че съм поникнал остров
в млечни пътища.
Да.
Тази нощ разливам се
със прилива.
И радостите на посоките
във световете сливат се
в ядро.
Дишам равномерно и дълбоко
под арка на ръката ти и
люлка.

*Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.

The old lady has a round bonnet
(in flowers) and the nicest smile.
The overcoat is with a leather collar,
artificial, of course.
Shoes of snow.
She's moving somehow preoccupied
looking for
in deserted corridors
the cash box
(to pay for her past).
Yes, my dear Ajar.
And so the game
is over.
__________
Emile Ajar - the other pen-name of Romain Gary

The original:

И така е животът, Емил

Старицата има кръгла шапчица
(на цветя) и най-милата усмивка.
Палтото е с кожена яка,
изкуствена, разбира се.
Обувки от сняг.
Движи се някак залисано,
търси
в безлюдни коридори
касата
( да си плати миналото).
Да, драги ми Ажар.
И така играта
приключва.


Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.

Put your fingers into kalihi,
Kalihta.

There is nothing there.
But it is so beautiful.
Your fingers – kalihi…
A fresco.
It remained of Κνωσσός
in a boundless sea.

And my eyes.

a kind of an oblong goblet of
Late Minoan epoch
Knossos – a great archaeological site in Greece

The Earth finds support
in some springs.
But you do not pronounce
the words,
when
paths utter into me,
love of sounds splits
and the sacrament on hills
and on leaves roars.
And I summon horizons
with all my tenderness,
blaze and prayer…

Beyond the thought
that brings death.




Оттатък мисълта

Земята намира опора
във извори.
Но ти не произнасяй
думите,
когато
в мен мълвят пътеки,
любов от звукове се сплита
и тайнството на хълми,
и на листа бучи.
И хоризонти призовавам
с цялата си нежност,
пламък и молитва…

Оттатък мисълта,
която носи смърт.



Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved

it’s a time of hunger
and of plague
and of starling
the grasshoppers ate up the wheat
the water has another color
can’t be drunk
the children go to someone else’s doors
knock
but they do not answer them
and speak there
behind one crooked tree
something they speak
hisss the wind
that one at least knew
that he was tested
they were staying and speaking to him
even he was seeing
people
sticking needles
under the nails
but you have arms
both left one
and right one
and wrists
and fingers
and a hole

ignite your skin
the wind is from bellow

The original:

вятърът

това е време на глад
и на мор
и на тръгване
скакалците изядоха житото
водата има друг цвят
не може да се пие
децата ходят по чужди врати
тропат
но не им отварят
а говорят там
зад едно криво дърво
нещо говорят
съъъъ вятърът
онзи поне знаеше
че го изпитват
стояха и му говореха
дори виждаше
хора
да мушкат игли
под ноктите
а ти имаш ръце
и лява
и дясна
и китки
и пръсти
и дупка

запали кожата си
вятърът е отдолу


Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.

To speak
with the animals and to the birds it's
easy.
Only
a long telephone.
And laughter
(behind the hills).

The original:

Да говориш

Да говориш
с животните и със птиците е
лесно.
Само
дълъг телефон.
И смях
(зад хълми).  


Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.

Paul Celan dedicated to

Jordan

It flows, the river flows
and spills...
I won't, I won't
enter,
girl,
with hair of sea.
I won't
enter,
girl,
with a face of moons.
Today the green people
enter there
and raise
their hands
heavy.
My heart is
carved into
sand.
Sand.

Bury it.

The original:

Йордан

Тече, тече реката
и се разлива...
Няма, няма да
вляза,
момиче,
с коси от море.
Няма да
вляза,
момиче,
с лице от луни.
Днес там влизат
зелените хора
и вдигат
ръцете си,
тежки.
Сърцето ми е
вдълбано
в пясък.
Пясък.

Зарови го.

Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.

So the time
just like a river
lowers each waterside
from a higher
to a small one
or from colorful
to horizon.
Yes.
So the time.

The children,
each fall
the yellow leaves
they gather.

"The Man Who…" 2009

The original:

Сезонът, който не съществуваше

Тъй времето,
подобно на река,
снишава всеки бряг
от по-висок
към малък,
или от цветен
в хоризонт.
Да.
Тъй времето.

Децата,
всяка есен
жълтите листа
събират.

„Човекът, който…“ 2009г.

*Translator bulgarian-english: Vessislava Savova
rarebird

I wanted just
a little bit of beauty
a feather on the edge of the bed
the light of drops
noise of leaves in hollows
I didn't dare telling you

The original:

Мъничко

исках само
мъничко красота
перо на ръба на леглото
светлината на капки
шум на листи във шепи
не посмях да ти кажа

The original of the poem is in Bulgarian and has been translated and adapted in English by Vessislava Savova.

I won’t come back
in that autumn.
With you too.
The homes with gold are pulsating
on the horizon and the sea
(in Thessaloniki the oranges even
are pulsating)
The sea?
What about it?
Everything about it has been written and
nobody has the words
to split up this what’s in it
(by the sea).
I’m sitting ahead of a long path and
understand.

A man doesn’t setting boats
of paper, but puts back to water.
Water again.

The original:

Тесалоники

Аз няма да се върна
в тази есен.
И с теб.
Пулсират домовете със златото
на хоризонта и морето
(във Тесалоники и портокалите
пулсират).
Морето?
То какво?
За него всичко е написано и
никой няма думите,
за да раздели това, което е във него
(от морето).
Седя пред дългата пътека и
разбирам.

Един човек не пуска корабчета
от хартия, а връща на водата.
Пак вода.

Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.

i am dreaming
but someone is laying bricks
around my dream
wells
he is rising houses
drawing roads and people
unfolding some wind
above plane-trees
and above hills rounded

and bridges
to other dreams

the man who looks for the hands
(oh, that wind)
the kite less further
(ah, that wind)
the stars close
(oh, that wind)
and the truth in the hair
(the longing you’ll never find out)
and the man
and the wind

J. London

The original:

Скитник между звездите

мъжът който търси ръцете
(о, този вятър)
хвърчилото по-малко по-далечно
(ах, този вятър)
звездите близки
(ех, този вятър)
и истината ти в косите
(копнежът, който няма да узнаеш)
и мъжа
и вятъра
———————–
*Дж.Лондон

Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.

It is silent like a prayer.
All the words are lost
and so are all the roads,
which lead to nowhere.
My arm is folding yours
as if an impossibility.
And softly the night is coming.

Тихо е като молитва

Тихо е като молитва.
Изгубени са всички думи
и всички пътища,
които някъде отвеждат.
Ръката ми обгръща твоята
тъй както невъзможност.
И меко идва вечер.


Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved

Like a nest on a little church
indented in the rocks.
The sky is low.
The twitch
of the air flower-beds –
the passing angels.
And voices like gushing
streams; rivers before the sea.
The day is silent.
The body is growing up –
some birds are thronging.


Отпускам се…


Като гнездо на църквицата
врязана в скалите.
Небето ниско.
Потрепването
на въздушните лехи -
минаващите ангели.
И гласове като шуртящи
ручеи; реки преди морето.
Денят мълчи.
Нараства тялото -
прииждат птици …


Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved

Tuck the shadows
of the old statues
(they stay quiet when you
speak to them).
And step between the boulders
which the water dragged up
this spring.
One thought almost caught
and it opened up
like a trout in the reef.
The movement inwards.
The movement outwards.
And the children throw
Flowers in the lake.

It’s so wonderful!

and on that day of sun
the leaves of the chestnut
like arms are shielding
by
the gleeds
and I am seeing through the dream
like through some mirrors
the garden with boats
cranes
and
tones
far steps of the see
and beauty
that is killing me



Тишина


и в този ден на слънце
листите на кестена
като ръце закрилят
от
жарта
и виждам през съня
като през огледала
градината със лодки
жерави
и звуци
далечни стъпки на морето
и красота
която ме
убива



Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved

youth is quick
out of breath is staying
by a long time
it’s swinging on clouds
smiling
and crying in rains
in spring
the youth doesn’t know
about the turns
it waits for nobody
hidden
loves clearly and openly
it speaks to the sky
and to the roots
it knows to count
but it won’t
calculate

we go back to the youth
when we’ve lost it
(in the dream and with a sermon)

The original:

Младост

младостта е бърза
задъхана стои
край дълго време
люлее се на облаци
усмихната
и плаче в дъждове
на пролет
младостта не знае
за завоите
не чака никой
скрита
обича ясно и открито
говори със небето
и със корените
тя знае да брои
но сметка няма
да си прави

в младостта се връщаме
когато сме изгубили
(в съня си и със слово)


Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.

On a slop I’ve put
the soul …
L. A. Seneca

He has nothing
in the left,
but a fraction of
a nut.
And has no
other reflections.
And double voice.

He’s happy!

Let
the right one burn
(like Scevola).
To have
of the land
(of Fabricius).
And dry saliva –
for your face,
Old Wife.

Before
The Light
bends him.

The original:

Той

На склон съм поставил
душата ...
Л.А.Сенека

Той няма нищо
в лявата,
освен частица
орех.
И няма
други отражения.
И двоен глас.

Щастлив е !

Нека
да изгаря дясната
(като на Сцевола).
Да има
от земята
(на Фабриций).
И суха плюнка -
за лицето ти,
Старице.

Преди
да го огъне
Светлината.


*Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.

The man who collects
evening clocks
has no idea about time.
When some rain.
Yesterday.
Today.
Tomorrow.
(says in surprise)
When you look
and your finger points
somewhere behind the eyes.
“Everything flows and
flows out.”

And the old houses are opening
small umbrellas.


Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved

Човекът, който събира

Човекът, който събира
вечерни часовници,
няма идея за време.
Когато дъжд.
Вчера.
Днес.
Утре.
(казва учудено)
Когато гледаш
и пръста ти сочи
някъде зад очите.
"Всичко тече и
се изтича."

И старите къщи отварят
малки чадъри.

or I was born such
(or probably both)
between the sea to stay
more left of the light
(the less of the two).
I tried
the words not to hurt,
but not to rejoice excessively.
To move
without moving away
(the cross-sail of sailing craft).
To be a dream for someone dreamt up.
You can't stay
between the sea and
sea.
©2009, bogpan
--------
original:

Опитах се

Опитах се
или така съм се родил,
(а може би и двете),
между морето да застана,
от светлината по-наляво
(в по-малката от двете).
Опитах се
от думите да не боли,
но да не радват извънмерно.
Да се движа
без да се премествам
(напречното платно на ветроход).
Да бъда сън за някой досънуван.
Не можеш да останеш
между морето и
море.
©2009, bogpan

*Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird

because
the pigeon is only
bird there
where i will not go
they are going to speak to it
with other words
and gift
with other testament
before to
drive them away


други

понеже
гълъбът е само
птица там
където няма да отида
ще му говорят
с други думи
и ще дарят
със друг завéт
преди да ги
изгонят
----------

Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved

I wonder what present, what future
to predict to you, me
to you, with hands of leaves,
with thoughts, lost into the torn
canvas of someone else’s
words,
with a gait of a wave…
A silence buries the hours
and the alders remain
candles.
Yes, the homes are
never enough.
And there’s none whom
to pray to among the dry
flowers speechless
but unique.
And may the wind
spin you
through clefts of granite.
With all my tenderness –
into fall of the leaves.

The original:




* (какво ли)

Какво ли настояще, какво ли бъдеще
да ти предскажа аз,
на теб, с ръце от листи,
със мислите, изгубени в раздраното
платно от чужди
думи,
с походка на вълна ...
Мълчание засипва часовете
и елшите остават
свещи.
Да, домовете никога
не са достатъчни.
И няма на кого
да се помоля сред сухите
цветя безмълвни,
но единствени.
Но нека вятърът да те
върти
през процепи гранитни.
Със цялата ми нежност –
в листопада.

Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.

Time is an idea of the over-ripe mind
The sky bent dries the earth
Did you achieve anything more than

Pain

Wreath for the eyes

Rumble

Ghostly reflection left of
“Us”

Long are the streets
and go somewhere
not like your
fingers
tenderly
in my hand

and no matter it rains
no matter it does.

i won’t come back

and the shadow of the horse does not
slide behind the soft clock
chtuck* here
chtuck here
i won’t come back

yes mem
in the air is spread
a sound and silence
and the built stays much

i won’t come back
for digging
the mall is digs
digging for a worm

i won’t come back
please

* an author’s unique approach to resemble the clatter of hoofs

аз няма да се върна

и сянката на коня не се
приплъзва зад мекия часовник
чтък тук
чтък тук
аз няма да се върна

да госпожо
във въздуха се разпилява
звук и тишина
и построеното остава много

аз няма да се върна
за да ровя
къртица рие
рови червей

аз няма да се върна
моля



Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved

fallen tree
in closed water

sunbeam
extract white spell

just a little bit more
quite
a scrawling
of the senses
or a Raven
to come
before the final
rain

gracefully

till the end
did Annabel Lee
stay till the end
there’s no portent here
destiny
or a sign

self-made

it’s till the end
art
truth
without seeing

but the Raven
looked sorrowfully
croaked something
and jumped into my eyes

“Nevermore”
(out of Heaven)

The original:

Nevermоre

още малко
съвсем
едно драсване
на сетивата
или един Гарван
да дойде
преди крайният
дъжд

изящно

докрай
докрай ли остана
Анна Бел – Ли
тук няма знамение
съдба
или знак

самоиздигане

до край е
изкуство
истина
без да се виждаш

но Гарванът
жално погледна
изграчи си нещо
и скочи в очите ми

“Nevermоre”
( извън Рая)

*Translator bulgarian-english: Vessislava Savova
rarebird

“The voice of One crying in the desert speaks:
Marko, 1.3:
Isaiah, 40:3;


And here The One is coming…

A child in this winter
or in some other one
in the pound is drawing.
The water accepts everything,
forgets, washes up.
A name and a voice.
The voice leaves hunger.
Feeds up – the name.
The water everything forgets.

Carve me out of fire!

Гласът на викащия

"Гласът на викащия в пустинята говори:
Марко, 1.3:
Исаия, 40:3;



И ето Един идва...

Едно дете през тази зима
или през друга
във локвата рисува.
Водата всичко приема,
забравя, умива.
Име и глас.
Гласът оставя глад.
Засища - името.
Водата всичко забравя...

Изсечи ме от огън!


Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved

The night is short like a breath
and long like a cry –
a woman who hard is giving birth of
a day.
A flame, glimmered above water:
one and only,
invisible,
sacred.
Immovable star.
Nothing born in Spirit
passes away.
Neither does it repeat.
The circle is broken –
after the life, a life is coming.
There’s no death.
O, mother – give a birth!

A God’s voice over the dark:
“He was born...”

The original:


Коледно

Нощта е къса като дъх
и дълга като вик –
жена, която трудно ражда
ден.
Пламък проблеснал над вода:
единствен,
невидим,
свещен.
Неподвижна звезда.
Не отминава нищо
родено във Дух.
Не се и повтаря.
Кръговратът е счупен –
след живота идва живот.
Смърт няма.
О, майко – раждай!

Глас божи над мрака:
“ роди се…”


Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.

The girl, who fresh
like a germ among the dark olives,
is waving slightly for hello,
is opening up.
You cannot guess
the color of her delicate garment,
the laughter of the wind touching
her tender skin.

A yellow bee is whirring …

Lending an ear above waters of
your voice
and forgotten
my heart of
an old robber,
I tuck in hollows of my hands –
a drop.

And I am trying
not to shiver.

And if ever you don’t see
Exodus,
dig in the soil like a fruit
worm
and lift the stone of yourself
heavier,
to find a word
harder than Maya.

And if you ever demand for more,
dig the sky.

The original:

http://www.youtube.com/watch?v=yErXJvOudY&feature;=playerembedded

august is over burnt
from rains and
shadows

the grass is low
only for
the blind cricket

I collect eyes. Burnt ones.
Of the last summer.
Arms chopped off.
By a tide of sand.
Reflections of uncollected water.
You, hunter of flowers…
Oh, wharves!
Oh, sea goings!
Winds in the sails of the white ships.
High wings.
The swelter of August swallowed you.

But today it’s September and the oval autumn.
And your voices I hear…

The Earth finds support
in some springs.
But you do not pronounce
the words,
when
paths utter into me,
love of sounds splits
and the sacrament on hills
and on leaves roars.
And I summon horizons
with all my tenderness,
blaze and prayer…

Beyond the thought
that brings death.

In spring slightly occurs
the white blast.
And the night bells shake
the silence.
Unquenchable is this waft
of the candles in the hands sincere,
the lips are touching up the sermon:
“He rose!”
And
The Light is making the leap –
easy and warm.
The Light – the breathing
of the skin of Life.
The Light – forgotten rhythm
ready to stop.

The Light –
“He rose!”

The buffalo is wading deeply
into the mud.
Ripe is the rice.

And white.
There’s almost no wind.
Sun in circles.

Rice is the door,
quietly is rustling at ajaring...