Наблюдавал ли си някога децата в лунапарк?
Или пък чул ли си как пада дъждът по земята?
Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата?
Загледа ли се някога в залеза на слънцето?
По-добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.
Музиката не продължава завинаги.

Тичаш ли като подгонена сърна цял ден?
Когато питаш някого "Как си?",
чуваш ли отговора?
Дали вечер си лягаш,
прегърнал мислите за стотици грижи?
По-добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.

Каза ли някога на детето си "Това ще го направим утре."
и в бързината си не видя тъгата му?
Загуби контакт, остави едно старо приятелство да завехне.
Защото никога нямаше време да се обадиш
и кажеш "Здравей...".
По-добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.
Музиката не продължава завинаги.

Когато тичаш като луд,
губиш половината радост от пътуването.
Като че ли хвърляш един подарък, неотворен.
Животът не е спринт.
Затова отпусни се, чуй музиката.
Преди да спре песента.

Наблюдавам те
как съхнеш
като листата през есента.
Наблюдавам промяната в цвета ти.
Забелязвам треперенето ти
точно преди да се откъснеш от клона.
Гледам как танцуваш
нежен валс
във въздуха,
когато най-сетне падаш.
Чувам въздишката ти
на облекчение.
Чувам вятъра и шумоленето
на другите листа
около себе си.
Казват, че това е
защитен механизъм
при дърветата.
Явно и при теб
също.

Знаеш ли, има в моменти, в които ми се живее;
в които не искам просто да съществувам,
а да живея в истинския смисъл на думата.
Да грабя с пълни шепи от живота.
Има моменти, в които искам да дам
всичката си любов на околните.
В тези моменти си вярвам,
че имам останала любов в себе си.
В тези моменти си представям един друг живот,
където семейството ми не е разбито,
заедно с хората в него.
Представям си, че цялата ненавист не съществува.
Представям си, че съм добър човек, добър приятел.
Не перфектен, не, разбира се, че не.
Но човек, който е човек, в пълния смисъл на думата.
Представям си, че съм като онези хора,
които са сякаш дишащи звезди,
които озаряват всичко и всички около себе си;
защото аз съм ходеща буря, рушяща всичко,
започвайки от самата себе си.
Представям си, че съм от онези хора,
към които не можеш да изпиташ нищо друго
освен любов.
И тя да е напълно заслужена.

Създаден от мъгливи галактики,
от необуздани ветрове,
от неопознати светове.
Ти си чувството, когато съм в гората.
На шарена сянка - легнала на земята.
Когато се взирам в клоните на дърветата,
полюшвани от вятъра
и не мисля за нищо,
когато чувство на спокойствие ме поглъща.
Тогава чувствам цялото си създание
да напява песни, изтъкани от твоето име.
Ти си във всяка една дума
във всяко едно вдишване.

in the end of it
you are alone with it
and when the men stare at you
and ridicule you
their fingers pointing at your body

    you sit there and laugh
    your heart out
    i could
    take it out

        i chose to break the silence
        when no one had my back
        but the cold stone wall

           /stuck in headlights/

              your back to the wall
              to fight alone
              tonight is the night
              i end you

                 and no one understands
                 the depth of it
                 until they take my shoes
                 but they come to realize
                 they dont fit them

                    it ends tonight
                    with the morning light
                    a woman's grief
                    a fiery pit

When you hear the ringing bells,
you’ll know the time has come
but it’ll be too late for you
to make up for the lost youth.

When you lose what you thought
you’d always have,
you learn how to care
when it is needed.

When the earth smells like sin
you find the truth buried underneath
it’s been years but
it has not changed a little bit.

When you open your mouth
but nothing is willing to come out,
you fill it with some more guilt instead,
no feeling in your head.

Years might have gone by
but you still can’t escape that place,
he might be gone, yes…
but are you sure he is?