Ah, this love.

Like a down
of a child on the check.
Like a waft
among roots nodulous
of a hidden forest.
Leaves woken up
in Saint Martin’s summer
of the tree
waiting for the winter.
A bell aureate
of Sundays of autumn.

Tolls …


Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved

Тази любов...

Ах, тази любов.

Като мъх
на детето по бузата.
Като полъх
сред корени възлести
на скрита гора.
Лùста събуден
през циганско лято
на дървото
очакващо зимата.
Камбана златиста
на недели от есен.

Звъни...

She is telling something
long, impossible, silently –
vespers in a sheltered hollow.
I understand she has come on the sand
to my left shoulder,
by the fragrance of the oleanders
after rain,
by the slightly half open window
on Monday.

Was it yesterday or tomorrow?



Понеделник

Тя разказва нещо
дълго, невъзможно, тихо -
вечерня в закътана котловина.
Разбирам, че е идвала по пясъка
на лявото ми рамо,
по уханието на олеандрите
след дъжд,
по леко открехнатия прозорец
в понеделник.

Вчера ли беше или утре?



Преводач Български-английски: Савова Vessislava
rarebird
© bogpan - всички права запазени

Sundays
in rains
forgotten fragrance
and those non-grown up dreams
for
her hand

Sunday rains

like a faraway
beyond



недели

недели
в дъждове
забравен мирис
и тези непораснали мечти
за
нейната ръка

недели в дъждове

като сбогуване
оттатък



Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved

With its death
the day gilds
the leaves.
I do not know the names of
the tree
and it doesn’t matter for
beauty.

then we
will be higher with all the beautiful people

e.e. cummings


me

and maybe you too

me too

if we walk hand by hand under rain

and maybe both me and you and rain

with a balloon

and maybe both me and you

and all the children

with a balloon

if we walk hand by hand under rain

it will be wonderful for

the world

with a balloon

you

and me

all the children too

and rain




аз и ти и

тогава ние
ще сме по-високо с всичките красиви хора

е.е къмингс


аз

а може би и ти

и аз

ако вървиме за ръка под дъжд

а може би и аз и ти и дъжд

с балон

а може би и аз и ти

и всичките деца

с балон

ако вървиме за ръка под дъжд

ще е чудесно за

света

с балон

ти

и аз

и всичките деца

и дъжд



Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved

This is a very special day in Bulgaria, my friends. Here - http://www.balkanfolk.com/news.php?id=23 - you can read more on it.

marigolds
marigolds
San Clemente

and the sun that is
opening
we will lose ourselves
before they find us
in the eternal searching
for ourselves
(and the mind again
steps over us)
did you recognize the happiness
Ahasver

marigolds
(like an epoch)
San Clemente

and I am bowing

The original:

невени

невени
Сан Клементе

и слънцето, което се
разтваря
ще се загубим
преди да ни намерят
във вечното си търсене
на себе си
(и мисълта отново ни
прекрачва)
позна ли щастието
Ахасфере

невени
(като епоха)
Сан Клементе

и се прекланям


In one lateral chapel there is a shrine with the tomb of Saint Cyril of the
Saints Cyril and Methodius who created the Glagolitic alphabet and Christianized the Slavs.

Wandering Jew; the name Ahasver is adapted from Ahasuerus the Persian king in Esther, who was not a Jew, and whose very name among medieval Jews was an exemplum of a fool
/from wikipedia/

Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.

I wonder what present, what future
to predict to you, me
to you, with hands of leaves,
with thoughts, lost into the torn
canvas of someone else’s
words,
with a gait of a wave…
A silence buries the hours
and the alders remain
candles.
Yes, the homes are
never enough.
And there’s none whom
to pray to among the dry
flowers speechless
but unique.
And may the wind
spin you
through clefts of granite.
With all my tenderness –
into fall of the leaves.

The original:




* (какво ли)

Какво ли настояще, какво ли бъдеще
да ти предскажа аз,
на теб, с ръце от листи,
със мислите, изгубени в раздраното
платно от чужди
думи,
с походка на вълна ...
Мълчание засипва часовете
и елшите остават
свещи.
Да, домовете никога
не са достатъчни.
И няма на кого
да се помоля сред сухите
цветя безмълвни,
но единствени.
Но нека вятърът да те
върти
през процепи гранитни.
Със цялата ми нежност –
в листопада.

Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.

Will you break off with me,
my beloved,
morsel for morsel laddu?
My dream doesn’t come to me,
my bed is divided,
my heart – dry,
fire is rankling me.
You’ll regret,
my beloved,
if you taste it –
outside it’s sweet
inside – bitter.
Twice more,
my beloved,
your tear will run fast
if you pass me by scornfully.
In my chest
I wear a diamond of snake,
a lion-hair on my wrist,
a wealth of Brahman
in my head.
Will someone take them, gifted
someone else but my death?

Ah, my beloved,
marry me.

a round syrup sweet made of gram floor

The original:

Ходжата тича само до джамията

Ще отронваш ли с мене,
моя възлюбена,
късче по късче ладду.
Сънят ми не ме спохожда,
леглото ми е делено,
сърцето – сухо,
огън ме гложди.
Ще съжаляваш,
моя възлюбена,
ако го вкусиш –
отвън е сладко,
отвътре – горчиво.
Дваж пъти повече,
моя възлюбена,
сълзи ще лееш
ако отминеш презрително.
Във гърдите си
диамант от змия нося,
косъм от лъв на китката си,
богатство на брахмин
в главата си.
Ще ги вземе ли някой дарени,
освен смъртта ми?

Ах, моя възлюбена,
омъжи се за мене.

_______

кръгъл сиропиран сладкиш от нахутeно брашно.


Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.

I’m sinking.
At that night the grass
is embracing me velvety.
And it seems to me unreal
that I’m an island sprung
in milky ways.
Yes.
That night I’m spilling
with the tide.
And the joys of directions
into the worlds are fusing
in a kernel.
I’m breathing uniformly and deeply
under the arch of your arm
and a cradle.

The original:

Във тънка мрежа на звездите

се отпускам.
През тази нощ тревата
ме обгръща кадифено.
И нереално ми се струва,
че съм поникнал остров
в млечни пътища.
Да.
Тази нощ разливам се
със прилива.
И радостите на посоките
във световете сливат се
в ядро.
Дишам равномерно и дълбоко
под арка на ръката ти и
люлка.

*Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.

Today I bought from the market
a kilo of tomatoes
and a few cucumbers.
Totally 4.80 leva.
She also bought a kilo –
less cucumbers
more tomatoes.
For 4.80 leva.
A sunny day.


Bulgarian monetary unit, approximately - $ 1 is 1.5 leva.

Today I bought from the market
a kilo of tomatoes
and a few cucumbers.
Totally 4.80 leva.
She also bought a kilo –
less cucumbers
more tomatoes.
For 4.80 leva.
A sunny day.


Bulgarian monetary unit, approximately - $ 1 is 1.5 leva.

or I was born such
(or probably both)
between the sea to stay
more left of the light
(the less of the two).
I tried
the words not to hurt,
but not to rejoice excessively.
To move
without moving away
(the cross-sail of sailing craft).
To be a dream for someone dreamt up.
You can't stay
between the sea and
sea.
©2009, bogpan
--------
original:

Опитах се

Опитах се
или така съм се родил,
(а може би и двете),
между морето да застана,
от светлината по-наляво
(в по-малката от двете).
Опитах се
от думите да не боли,
но да не радват извънмерно.
Да се движа
без да се премествам
(напречното платно на ветроход).
Да бъда сън за някой досънуван.
Не можеш да останеш
между морето и
море.
©2009, bogpan

*Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird

because
the pigeon is only
bird there
where i will not go
they are going to speak to it
with other words
and gift
with other testament
before to
drive them away


други

понеже
гълъбът е само
птица там
където няма да отида
ще му говорят
с други думи
и ще дарят
със друг завéт
преди да ги
изгонят
----------

Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved

On a slop I’ve put
the soul …
L. A. Seneca

He has nothing
in the left,
but a fraction of
a nut.
And has no
other reflections.
And double voice.

He’s happy!

Let
the right one burn
(like Scevola).
To have
of the land
(of Fabricius).
And dry saliva –
for your face,
Old Wife.

Before
The Light
bends him.

The original:

Той

На склон съм поставил
душата ...
Л.А.Сенека

Той няма нищо
в лявата,
освен частица
орех.
И няма
други отражения.
И двоен глас.

Щастлив е !

Нека
да изгаря дясната
(като на Сцевола).
Да има
от земята
(на Фабриций).
И суха плюнка -
за лицето ти,
Старице.

Преди
да го огъне
Светлината.


*Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.

The man who collects
evening clocks
has no idea about time.
When some rain.
Yesterday.
Today.
Tomorrow.
(says in surprise)
When you look
and your finger points
somewhere behind the eyes.
“Everything flows and
flows out.”

And the old houses are opening
small umbrellas.


Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved

Човекът, който събира

Човекът, който събира
вечерни часовници,
няма идея за време.
Когато дъжд.
Вчера.
Днес.
Утре.
(казва учудено)
Когато гледаш
и пръста ти сочи
някъде зад очите.
"Всичко тече и
се изтича."

И старите къщи отварят
малки чадъри.

i won’t come back

and the shadow of the horse does not
slide behind the soft clock
chtuck* here
chtuck here
i won’t come back

yes mem
in the air is spread
a sound and silence
and the built stays much

i won’t come back
for digging
the mall is digs
digging for a worm

i won’t come back
please

* an author’s unique approach to resemble the clatter of hoofs

аз няма да се върна

и сянката на коня не се
приплъзва зад мекия часовник
чтък тук
чтък тук
аз няма да се върна

да госпожо
във въздуха се разпилява
звук и тишина
и построеното остава много

аз няма да се върна
за да ровя
къртица рие
рови червей

аз няма да се върна
моля



Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved

It is silent like a prayer.
All the words are lost
and so are all the roads,
which lead to nowhere.
My arm is folding yours
as if an impossibility.
And softly the night is coming.

Тихо е като молитва

Тихо е като молитва.
Изгубени са всички думи
и всички пътища,
които някъде отвеждат.
Ръката ми обгръща твоята
тъй както невъзможност.
И меко идва вечер.


Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved

“The voice of One crying in the desert speaks:
Marko, 1.3:
Isaiah, 40:3;


And here The One is coming…

A child in this winter
or in some other one
in the pound is drawing.
The water accepts everything,
forgets, washes up.
A name and a voice.
The voice leaves hunger.
Feeds up – the name.
The water everything forgets.

Carve me out of fire!

Гласът на викащия

"Гласът на викащия в пустинята говори:
Марко, 1.3:
Исаия, 40:3;



И ето Един идва...

Едно дете през тази зима
или през друга
във локвата рисува.
Водата всичко приема,
забравя, умива.
Име и глас.
Гласът оставя глад.
Засища - името.
Водата всичко забравя...

Изсечи ме от огън!


Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved

On the path which was throwing open
in the dusk –
red leaves
amongst some trees of walnuts
a traveler is coming.
He is reaching the heart with a quiet step
resembling a babble
of a water under a root
or an open embrace,
arms of air and of a quiet dream.
A faraway evening bell.

That’s an hour which in the homes
as the children they fall asleep
by their father after a plough
and the travelers come back
with a path.

И се завръщат

По пътеката, която се разтваряше
в здрача -
червени листи
измежду дървеса от орех
пристига пътник.
Достига до сърцето с тиха крачка
подобно ромон
на вода под корен
или разтворена прегръдка,
ръце от въздух и от кротък сън.
Далечна вечерна камбана.

Това е час, във който домовете
като деца заспиват
при баща след оран
и се завръщат пътниците
със пътека.


Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved

Like a nest on a little church
indented in the rocks.
The sky is low.
The twitch
of the air flower-beds –
the passing angels.
And voices like gushing
streams; rivers before the sea.
The day is silent.
The body is growing up –
some birds are thronging.


Отпускам се…


Като гнездо на църквицата
врязана в скалите.
Небето ниско.
Потрепването
на въздушните лехи -
минаващите ангели.
И гласове като шуртящи
ручеи; реки преди морето.
Денят мълчи.
Нараства тялото -
прииждат птици …


Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved

she is like a chinese vase
(i do not know which dynasty from)
most probably of Min one
with the course of time
the smithereens
have broken
(almost invisibly)
you can understand
only
if you pass a finger
on the mouth
on the neck
on
but only if it is bare
without a glove
(velvet or of tulle)
i do not know if i am doing it
but sometimes
in the morns
a light fog
is spreading
then i change my slip cover

it is light
and usually white

китайска ваза

тя е като китайска ваза
(не знам от коя династия)
по вероятно от Мин
с хода на времето
парченца
са се отчупили
(почти невидимо)
можеш да разбереш
само
ако прокараш пръст
по устието
по шията
по
но само ако е гол
без ръкавица
(кадифена или от тюл)
не зная дали го правя
но понякога
в утрините
се стеле
светла мъгла
тогава си сменям калъфката

тя е лека
и обикновено бяла

Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved

I write –
on autumn leaves,
when the sun is
alive
The grass
is still
fragrant.
And you are a dream which
I won’t
tell about.
My eyes are collecting colorful rains.
As in the mad years,
when
I ran with a cloth
to bandage the light.
The wings have left
and the golden sparkles which
you are writing with today,
without even knowing…

A shed
feather of Fujiyama .

In spring slightly occurs
the white blast.
And the night bells shake
the silence.
Unquenchable is this waft
of the candles in the hands sincere,
the lips are touching up the sermon:
“He rose!”
And
The Light is making the leap –
easy and warm.
The Light – the breathing
of the skin of Life.
The Light – forgotten rhythm
ready to stop.

The Light –
“He rose!”

Yes, everything here changes.
Again the wheel is turning
wresting with iron fingers
out of my heart steaming blood.
But You, I will not sell You
for thirty silver coins.
The dead ones do not change
neither do the not born,
the newly risen don’t – do not change!
May the changing ones eat
the dust of days, in order to survive.
After Fridays Good,
I know,
The Sundays rise!

now not anymore
the Island that isn’t
a loneliness but
Choice without being
There we were sitting and
The Sea was coming and
We (me and you) – a gorgeous staple,
Hooked,
were creating and
we saw him (after years and years) how
he was entering
like a rainbow huge
unattainable and
slow
brown – like a beam
(to hold for it)
nonpoetry - the other one is breakable
when the meaning they wave –
a hand of an insane man before a mirror
nongame – the game is dead
after Joyce and like a child is screaming
for the sandy tower after an adult
(a cynical stone) carelessly and with no reason
forded through
the dolphin is a life vital
and his existence aside of the genesis
and whole in the sea and whole
is reflected
nonliterature – the literature is dead
implicated into shape and ad of
the language but
where is here the Rapture
of the dolphin – glamour
oh forgive me I am entering
a someone else’s territory
I am not a ventriloquist too
I do not practice knowledge
there’s nothing new here each
new is unnamed
a vital place without a place
in a movement moveable
smooth like blue
fused in a deep bare
white

it’s a time of hunger
and of plague
and of starling
the grasshoppers ate up the wheat
the water has another color
can’t be drunk
the children go to someone else’s doors
knock
but they do not answer them
and speak there
behind one crooked tree
something they speak
hisss the wind
that one at least knew
that he was tested
they were staying and speaking to him
even he was seeing
people
sticking needles
under the nails
but you have arms
both left one
and right one
and wrists
and fingers
and a hole

ignite your skin
the wind is from bellow

The original:

вятърът

това е време на глад
и на мор
и на тръгване
скакалците изядоха житото
водата има друг цвят
не може да се пие
децата ходят по чужди врати
тропат
но не им отварят
а говорят там
зад едно криво дърво
нещо говорят
съъъъ вятърът
онзи поне знаеше
че го изпитват
стояха и му говореха
дори виждаше
хора
да мушкат игли
под ноктите
а ти имаш ръце
и лява
и дясна
и китки
и пръсти
и дупка

запали кожата си
вятърът е отдолу


Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.

The homes are opening up in the mist
like grief of figures
with eyes, opened up to the sea tract.
The walls are crumbling, to this evening
groaning with strength.
Who is shouting there?
Who is building fire on the shore?
The oars were dying of the sweat.
The sails were torn by the winds
dead.
Did they bring ebony and silk,
myrrh and emeralds from Lepanto?
They remained with ashes of the sea,
with corns,
with grief, resembling anchor.
On winding, light-footed caravels
captains are shouting on the deserted shore
and building
Epiphany sacrificial fires.

The original:


Богоявление

Разтварят се в мъглата домовете
подобно скръб на фигури
с очи, разтворени към морска шир.
Изронват се стени, до тази вечер
стенещи от якост.
Кой вика там?
Кой огън пали на брега?
Умираха веслата от потта.
Платната се накъсаха от ветрове
насрещни.
Донесоха ли абанос и свила,
смирна и смарагди от Лепанто?
Останаха със морска прах,
с мазоли,
със скръб, подобно котва.
На вити, леконоги каравели
капитани викат на брега безлюден
и палят
Богоявленски жертвени огньове.

Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.

Happy New Year to all who create beauty with words and moments of hope. Thank you for sharing and new roads with a thin pen.

The Girl with the Cherries

The girl
who used to open
the markets
and lock the day.
The girl with the cherries
is flying away…
And they soared
like rainbows.
The traders’ faces
stretched.
The passers by
sank their hearts.
And somebody
smiled,
gathered the pastels
and went on.


The original:

Момичето с черешите

Момичето,
което отключваше
пазарите
и заключваше деня.
Момичето с черешите
полита ...
И те се вдигнаха
като дъги.
Лицата на търговците
се удължиха.
Минаващите
спряха си сърцето.
А някой
се усмихна,
прибра пастелите
и продължи.


Преводач Български-английски: Савова Vessislava
rarebird
© bogpan - всички права запазени

The crimson hue in the dusk.
A girl with nasturtiums.
And the streets are starting shaking
like dikes.
The sea is tiptoeing.

A picture of a Dutch.
And of my heart.


The original:

Момиче със латинки

Пурпурната краска в мрака.
Момиче със латинки.
И улиците се разклащат
като диги.
На пръсти е морето.

Картина на холандец.
И на сърцето ми.

Преводач Български-английски: Савова Vessislava
rarebird
© bogpan - всички права запазени.

I’m writing a letter to you.
It’s in a maze. Like me.
Surely you’ve seen the Perseids.
Above the sea.
It’s the same with the words,
which I’m writing or have written.
I don’t remember.
And they are always another.
Not those ones which I’d like to say.
Or I’ve said?
I don’t remember.
I’ve abandoned the thought
like a traveler who is walking
to a harbor.
The ships depart there.
Further and further.
Further …
May I see you,
how you’re walking along the little cobble
street,
which I haven’t passed in,
to meet you and to tell you
the love is one.
I don’t remember if I said this to you.
In fact, I don’t know if it’s where
one should pass through to somewhere.
I don’t know if you’ve seen
The Perseids and the sea.
I don’t remember.
If I write anything else
but one –
one.
I don’t remember.

The original:

Писмо

Пиша ти писмо.
То е объркано. Като мен.
Сигурно си виждала Персеидите.
Над морето.
Така е и с думите,
които ти пиша или съм писал.
Не помня.
И все са други.
Не тези, които бих искал да кажа.
Или съм казал?
Не помня.
Изоставил съм мисълта
като пътник, който върви
към пристанище.
Корабите от там тръгват.
Все по-далече.
По-далече…
Дано да те виждам,
как вървиш по-малките калдъръмени улички,
по които не съм минавал,
за да те срещна и да ти кажа,
че любовта е една.
Не помня, дали ти го казах.
Всъщност, не знам дали от там
се минава, за някъде.
Не знам, дали си виждала
Персеидите и морето.
Не помня.
Пиша ли нещо друго,
освен едно -
една.
Не помня.


Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.

The night is short like a breath
and long like a cry –
a woman who hard is giving birth of
a day.
A flame, glimmered above water:
one and only,
invisible,
sacred.
Immovable star.
Nothing born in Spirit
passes away.
Neither does it repeat.
The circle is broken –
after the life, a life is coming.
There’s no death.
O, mother – give a birth!

A God’s voice over the dark:
“He was born...”

The original:


Коледно

Нощта е къса като дъх
и дълга като вик –
жена, която трудно ражда
ден.
Пламък проблеснал над вода:
единствен,
невидим,
свещен.
Неподвижна звезда.
Не отминава нищо
родено във Дух.
Не се и повтаря.
Кръговратът е счупен –
след живота идва живот.
Смърт няма.
О, майко – раждай!

Глас божи над мрака:
“ роди се…”


Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.

Vania Konstantinova was born, lives and works in Sofia. She graduated Classical Ballet in her native town and in Petersburg as well as Polish Philology in Sofia University and Jagiellonian University, Krakow. She's co-author of the poetic book Four Cycles (along with Bozhidar Pangelov). Her collection of short stories Thank You Mister One is published in autumn of 2008.
http://www.public-republic.com/vania-konstantinova

With all the Homesickness of the Foreigner

"You'll present me one Paris
with all the homesickness of the foreigner"
Vania Konstantinova

He's looking for a job,
but has no shirt,
Rose,
and expectation even in the pocket.
Whether sometimes he doesn't bend
to look how the Seine passes slowly?
Whether it's cold
(that's an author's thought)?
In this circus gleam only
the blue glimmer of the knives
(which yesterday were pawned).
It's a French movie.

Paris is somewhat little
for one grief
and nothing.

Compared with your arm.

The original:

Ваня Константинова е родена, живее и работи в София. Завършила е класически балет в родния си град и в Петербург, а също и полска филология в Софийския университет и в Ягеловския университет в Краков. Съавтор е на поетичната книга “Четири цикъла” (заедно с Божидар Пангелов). През есента на 2008 излиза сборникът й с къси разкази “Благодарим ти, мистър Уан”.
http://www.public-republic.com/vania-konstantinova


Със цялата тъга на чужденеца

"Ти ще ми подариш един Париж
със цялата тъга на чужденеца"
Ваня Константинова

Той търси работа,
а няма риза,
Роза,
и очакване дори във джоба.
Дали понякога не се привежда
да погледне как минава бавно Сена?
Дали е хладно
(тази мисъл е на автора)?
Във този цирк проблясват само
сините отблясъци на ножовете
(които вчера са заложени).
Това е френски филм.

Париж е малко
за една тъга
и нищо.

Пред ръката ти.


*Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.

I wanted just
a little bit of beauty
a feather on the edge of the bed
the light of drops
noise of leaves in hollows
I didn't dare telling you

The original:

Мъничко

исках само
мъничко красота
перо на ръба на леглото
светлината на капки
шум на листи във шепи
не посмях да ти кажа

The original of the poem is in Bulgarian and has been translated and adapted in English by Vessislava Savova.

the girl who collects

umbrellas and
sand of the dune
collects
wings of the sea

the girl collects
wings

The original:

момичето което събира

момичето което събира

чадъри и
пясък на дюните
събира
криле на морето

момичето събира
криле

The original of the poem is in Bulgarian and has been translated and adapted in English by Vessislava Savova.

At dusk
the leaves are bending.

They are fading away.
The light they are closing.

Under the ground
I won't be.


The original:

При свечеряване

При свечеряване
листите се привеждат.

Затихват.
Светлината затварят.

Под земята
няма да бъда.


The original of the poem is in Bulgarian and has been translated and adapted in English by Vessislava Savova.

And how awkward
the tree is
with the dried roots
on that day
of birds
and grasses
and laughter

and the sun is somehow
ridiculous
like the moss green
sprung
on its white skin
hit
in winter
by a thunder

and how slender the birch is
sunken into white self-contemplation

to them a pigeon is stepping
(like a fortuity)

The original:

като случайност

И как неловко е
дървото
с изсъхналите клони
във този ден
на птици
и треви
и смях

И слънцето е някак си
нелепо
като мъха зелен
поникнал
в бялата му кожа
ударена
през зимата
от гръм

А колко стройна е брезата
потънала във бяло самосъзерцание

Към тях пристъпя гълъб
( като случайност)


The original of the poem is in Bulgarian and has been translated and adapted in English by Vessislava Savova.

In a while,
in a second
and rain is pouring down.
One expectation like an Alpine horn
and you hardly,
hardly
are alive.
With your little hollows you're listening
to the Labyrinth.
And I have no knowledge.
And I have no map.
But the long movement of moss on the skin
of obelisks.
The calm waters are unleashing into me
and the chestnuts are putting white candles on
(and the autumn is a palm).
Wings, raising
upwards and
upwards...

I'm calling you by name.

The original:

Викам те по име

След миг,
след секунда
и руква дъжд.
Едно очакване като алпииски рог
и ти едва,
едва
си жив.
Със шепите си малки слушаш
Лабиринта.
И нямам знание.
И нямам карта.
А дългото движение на мъх по кожата
на обелиски.
Спокойните води изливат се във мен
и кестените се обличат в бели свещи
( и есента е длан.
Криле, издигащи се
все нагоре,
все нагоре…

И викам те по име.


Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.

The world - a boat and moon
in the ***** of the rains.
Left the hand of God
the soul - a silent flower -
thirst after
soil and light,
air and caress.
It prays to Madonna and Child
like Raphael prays, like Judas
after resurrection.
And like a luster of a coin, through
the Door solely the soul
will pass over - pure -
after the denial of the thought
from itself.

In the ***** of the rains
I pray like a candle.

The original:

*
Светът - лодка и луна
във лоното на дъждовете.
Напуснала ръката божия
душата - тихо цвете -
жадува
пръст и светлина,
въздух и милувка.
Моли се на Мадоната и младенеца
като Рафаело, моли се като Юда
след възкръсване.
И като блясък на монета, през
Вратата единствено душата
ще премине - чиста -
след отказа на мисълта
от себе си.

Във лоното на дъждовете
се моля като свещ.

Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reser

Some day, maybe tomorrow
get ready to travel.
The flute is narrating streams.
The leaves are drawing rainbows lightly,
they are soaring in the rain,
nearly not leaving circles.
Travel, travel …
With your soul only
(it is a mute shadow).
With your love
(it has no shadow).
Keep the life,
like music, like rain,
like the blind one who stopped
The Sun.

Travel …

The original:

Пътувай

Някой ден, може би утре,
приготви се да пътуваш.
Флейтата разказва ручеи.
Листата плавно рисуват дъги,
политат в дъжда,
почти не оставят кръгове.
Пътувай, пътувай…
С душата единствено
(тя няма сянка).
С любовта си
(тя няма сянка).
Запази живота,
като музика, като дъжд,
като слепия, който спря
Слънцето.

Пътувай…


Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.

crimson mistress
(crimson flower
in the swooning gloom)
tell me
why against thy sharp
prickle
(eyes of lynx)
my heart I’m pressing
(æt the nihtegale)
and don’t understand that
freedom
(like the archetype of Moon)
of the kiss
with laughter devoted
in the broad gardens

---------------
(with the nightingale)

The original:

*(тъмночервена господарке)
тъмночервена господарке
(тъмночервено цвете
във припадащия мрак)
кажи ми
защо във острия ти
шип
(очи на рис)
сърцето си притискам
(със славея)
и не разбирам тази
свобода
(както и архетипа на луната)
на целувката
със смях отдадена
в широките градини


*Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird

how fast we give up
to the thought
and tomorrow shadow
covers us up
but we had set off the place
not existing on the maps
from a shore like a pigeon
we kiss the eyelids of the death
but those ones in the mirror we don’t dare
and drown into our voices
till Marathon is an attack
of a heart
but who will be the messenger
for us

the betrayers

The original:

предателите

как бързо се предаваме
пред мисълта
и сянката на утре
ни затрупва
а тръгнахме от място
несъществуващо на картите
от бряг подобно гълъб
целуваме на мъртвите клепачите
а тези в огледалото не смеем
и давим се в гласовете си
до Маратон е удар
на сърце
но кой ще бъде пратеника
за нас

предателите

*Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.

Our love isn’t at ease,
just like the wind in white acacias
and like a bead on child’s hand,
it’s not at ease.
In it they miss – wonderlands,
delights, flame and solace.
And none of us will call it my own
before it passes us on slightly.
And it will stay somewhere – far away,
unapproachable, uneasy.
And yellow leaves will whisper in snows.

Our love isn’t at ease.
It isn’t at ease.

The original:

*
Не е спокойна нашата любов,
тъй както вятър в белите акации
и като мънисто на ръката на дете,
не е спокойна.
Във нея няма чудни светове,
възторзи, пламък и утеха.
И никой своя няма да я назове
преди да ни отмине леко.
И ще остане някъде – далечна,
непостижима, неудобна.
И жълтите листа ще шепнат в снегове.

Не е спокойна нашата любов.
Не е спокойна.


*Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.

The kid in the trolley
is getting up.
Slightly is knocking on the window.
Then he’s waving to somebody.
Speaking:
“No way.
I can’t
call
(forbidden).
No way.
I can’t
look at
(the long coins
on the teeth).
The hands have no way.
I can’t touch
(the hands are holding tightly
The Other Ones).
Now and
yesterday
your face is lost,
my face is lost…”

And the eyes of Sunday are denuding.

The original:

*(Детето във тролея)

Детето във тролея
се изправя.
Лекичко почуква по стъклото.
После махва някому.
Говори:
„Няма как.
Не мога
да се обадя
( забранено).
Няма как.
Не мога
да погледам
( дългите монети
по зъбите).
Ръцете няма как.
Не мога да докосна
( ръцете здраво стискат
Другите).
Сега и
вчера
е изгубено лицето ти,
изгубено лицето ми…”

И се оголват очите на неделята.


Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.

At that hour
the breeze turns around.
The fishermen are coming back
with hands splintery,
without lips,
with eyes of stone.
The bottom is empty
like a bottle at midnight.
The shore is there
where somebody’s waiting.
They’ve sleep for a long time. Dreaming.
With hands locked together.
He, the wind, the last one
an orphan, leads
them…


The original:


Възхвала

Във този час
бризът се обръща.
Рибарите се връщат
с ръце нацепени,
без устни,
с очи от камък.
Дъното е празно
като бутилка в полунощ.
Брегът е там,
където някой чака.
Отдавна спят. Сънуват.
С ръце преплетени.
Той, вятърът, последният
сирак, ги
води…


Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.

That’s the same corner.
There the Light
splits up.
It passes to the left
and sinks into the sunset.
Yesterday the sun broke.
But now I’m looking ahead
(in years the blindness
allows it).
And the golden spider,
slowly,
is creeping to the sea.

Do you thing the broken
brings happiness, if not the egg
(it’s white inside).
And it’s said
“…his blood will I require
at the watchman's hands”

With no price.

Ezekiel 38.6  

The original:

Без цена

Това е същият ъгъл.
Там се дели
Светлината.
Тя отминава наляво
и потъва във залеза.
Вчера слънцето счупи.
Но сега гледам направо
(с годините слепотата
го позволява).
И златният паяк,
бавно,
пълзи към морето.

Мислиш ли, че счупеното
носи щастие, ако не е яйце
(вътре е бяло).
А казано е:
“ …от ръката на стражите
кръвта му ще изискам!”

Без цена.

Йез.38.6

Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.

the man who looks for the hands
(oh, that wind)
the kite less further
(ah, that wind)
the stars close
(oh, that wind)
and the truth in the hair
(the longing you’ll never find out)
and the man
and the wind

J. London

The original:

Скитник между звездите

мъжът който търси ръцете
(о, този вятър)
хвърчилото по-малко по-далечно
(ах, този вятър)
звездите близки
(ех, този вятър)
и истината ти в косите
(копнежът, който няма да узнаеш)
и мъжа
и вятъра
———————–
*Дж.Лондон

Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.

after a breathless touch
of the fibers on the skin
(with night)
the lasses are the torpid leaves
leaning happily -
(the whiteness of the birch)
with luster in the eyes
and the morn is stroking them
with the first rays of (the sun)
and chiseling the marble silhouette
with dew of (night) fingers
and into uneventful picture
of a wind and flowers and sounds
hardly they noticed

the crumbled moss of the thought

The original:

поръчково стихотворение

след трепетно докосване
на фибрите по кожата
(с нощта)
девойките са вялите листа
полегнали щастливо -
(белотата на брезата)
с блясък във очите
и утрото ги гали
с първите льчи на (слънцето)
и вае мраморния силует
с роса от (нощни) пръсти
и във безметежната картина
на вятър и цветя и звуци
едва ли забелязаха

изронения мъх на мисълта


Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.

just a little bit more
quite
a scrawling
of the senses
or a Raven
to come
before the final
rain

gracefully

till the end
did Annabel Lee
stay till the end
there’s no portent here
destiny
or a sign

self-made

it’s till the end
art
truth
without seeing

but the Raven
looked sorrowfully
croaked something
and jumped into my eyes

“Nevermore”
(out of Heaven)

The original:

Nevermоre

още малко
съвсем
едно драсване
на сетивата
или един Гарван
да дойде
преди крайният
дъжд

изящно

докрай
докрай ли остана
Анна Бел – Ли
тук няма знамение
съдба
или знак

самоиздигане

до край е
изкуство
истина
без да се виждаш

но Гарванът
жално погледна
изграчи си нещо
и скочи в очите ми

“Nevermоre”
( извън Рая)

*Translator bulgarian-english: Vessislava Savova
rarebird

This house is
so quiet
(as every single house).
In the morning - with a color.
And the night - with semitones.
I'll love you - it says - in this
town.
With the benches of those in love,
with the poplars in May.,
with the rains.
I'll love you - it says.
And life goes on.

The original:

Къща

Тази къща е
тъй тиха
(като всяка къща).
В утрото – със цвят.
И вечерта – със полутонове.
Ще те обичам – казва – в този
град.
Със пейките на влюбените,
с тополите през май,
със дъждовете.
Ще те обичам – казва.
Животът продължава.


Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.

To speak
with the animals and to the birds it's
easy.
Only
a long telephone.
And laughter
(behind the hills).

The original:

Да говориш

Да говориш
с животните и със птиците е
лесно.
Само
дълъг телефон.
И смях
(зад хълми).  


Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.