my friend JP  , thanks for the wonderful dialogue

to hold your hands
it does not matter
to look at your eyes
it does not matter
long feathers destroy the horizon
(children burn in light)
oh, captain! my captain!
the dead poets breath
in the roots of
primrose


*(да държа ръцете ти)

да държа ръцете ти
няма значение
да гледам в очите ти
няма значение
дълги пера рушат хоризонта
(децата изгарят в светлина)
о, капитане! мой капитане!
мъртвите поети дишат
в корените на
иглика


Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved

At some unnamed night,
and it will be bright,
I’ll go away.
The door I will never
close
the flowers will keep
fragrance.
My children will have fallen asleep
the most deeply
covered and caressed
and somebody will cant to them again
a cradle song.
It will be light like in a temple
and clear like a voice
in mountains.
Then I’ll leave
forgotten all the words…

A branch in the white snow.

To speak
with the animals and to the birds it's
easy.
Only
a long telephone.
And laughter
(behind the hills).

The original:

Да говориш

Да говориш
с животните и със птиците е
лесно.
Само
дълъг телефон.
И смях
(зад хълми).  


Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.

i love you
and i want you to be here
what will the Tuareg do
without the desert
that furrows
behind a dark burnous
his thigh – his
pinched by the caresses
of the vulture
what will he do
without the fragrance of the date palm
even of one of them
grain for growing

a Lightning split the sand

just opened up like rain in my handfuls
and like a vestige of tomorrow’s wind
in my eyes
stared at somewhere
after the reflection of the olives
in the oranges of South
with my breath
forgotten
in the caves under water
like the sea drum
of the ancient Old man
who lost his heart

of sorrow die only the waves of the sand
with the white sea foam
a scream of a seagull
a moan of the boat
i stay deep
like the sea orchid
among the yellow radiance

to wait for you to come


да те дочакам

обичам теб
и искам да си тук
какво ще прави туарегът
без пустинята
която не бразди
зад тъмен бурнус
бедрото му - неговото
изпито от ласките
на лешояда
какво ще прави
без уханието на фурмите
дори на едната
зърно за поникване

Светкавица разцепи пясъка

просто разтвори се като дъжд в шепите ми
и като отсенка на утрешен вятър
в очите ми
загледана някъде
зад проблясъка на маслините
във портокалите южни
с дъха ми
забравен
в пещерите подводни
подобно морският тъпан
на древния Старец
който изгуби сърцето си

от мъка умират само вълните на пясъка
с бялата пяна
крясък на чайка
на лодката стон
оставам дълбоко
като орхидеята морска
сред жълто сияние

да те дочакам



Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved

Some day, maybe tomorrow
get ready to travel.
The flute is narrating streams.
The leaves are drawing rainbows lightly,
they are soaring in the rain,
nearly not leaving circles.
Travel, travel …
With your soul only
(it is a mute shadow).
With your love
(it has no shadow).
Keep the life,
like music, like rain,
like the blind one who stopped
The Sun.

Travel …

The original:

Пътувай

Някой ден, може би утре,
приготви се да пътуваш.
Флейтата разказва ручеи.
Листата плавно рисуват дъги,
политат в дъжда,
почти не оставят кръгове.
Пътувай, пътувай…
С душата единствено
(тя няма сянка).
С любовта си
(тя няма сянка).
Запази живота,
като музика, като дъжд,
като слепия, който спря
Слънцето.

Пътувай…


Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.

will come
will give

salep*
for white heart

*http://en.wikipedia.org/wiki/Salep

Vania Konstantinova was born, lives and works in Sofia. She graduated Classical Ballet in her native town and in Petersburg as well as Polish Philology in Sofia University and Jagiellonian University, Krakow. She's co-author of the poetic book Four Cycles (along with Bozhidar Pangelov). Her collection of short stories Thank You Mister One is published in autumn of 2008.
http://www.public-republic.com/vania-konstantinova

With all the Homesickness of the Foreigner

"You'll present me one Paris
with all the homesickness of the foreigner"
Vania Konstantinova

He's looking for a job,
but has no shirt,
Rose,
and expectation even in the pocket.
Whether sometimes he doesn't bend
to look how the Seine passes slowly?
Whether it's cold
(that's an author's thought)?
In this circus gleam only
the blue glimmer of the knives
(which yesterday were pawned).
It's a French movie.

Paris is somewhat little
for one grief
and nothing.

Compared with your arm.

The original:

Ваня Константинова е родена, живее и работи в София. Завършила е класически балет в родния си град и в Петербург, а също и полска филология в Софийския университет и в Ягеловския университет в Краков. Съавтор е на поетичната книга “Четири цикъла” (заедно с Божидар Пангелов). През есента на 2008 излиза сборникът й с къси разкази “Благодарим ти, мистър Уан”.
http://www.public-republic.com/vania-konstantinova


Със цялата тъга на чужденеца

"Ти ще ми подариш един Париж
със цялата тъга на чужденеца"
Ваня Константинова

Той търси работа,
а няма риза,
Роза,
и очакване дори във джоба.
Дали понякога не се привежда
да погледне как минава бавно Сена?
Дали е хладно
(тази мисъл е на автора)?
Във този цирк проблясват само
сините отблясъци на ножовете
(които вчера са заложени).
Това е френски филм.

Париж е малко
за една тъга
и нищо.

Пред ръката ти.


*Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.

With its death
the day gilds
the leaves.
I do not know the names of
the tree
and it doesn’t matter for
beauty.

That’s the same corner.
There the Light
splits up.
It passes to the left
and sinks into the sunset.
Yesterday the sun broke.
But now I’m looking ahead
(in years the blindness
allows it).
And the golden spider,
slowly,
is creeping to the sea.

Do you thing the broken
brings happiness, if not the egg
(it’s white inside).
And it’s said
“…his blood will I require
at the watchman's hands”

With no price.

Ezekiel 38.6  

The original:

Без цена

Това е същият ъгъл.
Там се дели
Светлината.
Тя отминава наляво
и потъва във залеза.
Вчера слънцето счупи.
Но сега гледам направо
(с годините слепотата
го позволява).
И златният паяк,
бавно,
пълзи към морето.

Мислиш ли, че счупеното
носи щастие, ако не е яйце
(вътре е бяло).
А казано е:
“ …от ръката на стражите
кръвта му ще изискам!”

Без цена.

Йез.38.6

Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.

Tuck the shadows
of the old statues
(they stay quiet when you
speak to them).
And step between the boulders
which the water dragged up
this spring.
One thought almost caught
and it opened up
like a trout in the reef.
The movement inwards.
The movement outwards.
And the children throw
Flowers in the lake.

It’s so wonderful!

Please follow the link
https://bogpan.wordpress.com/2015/06/23/world-poetry-yearbook-2014/

youth is quick
out of breath is staying
by a long time
it’s swinging on clouds
smiling
and crying in rains
in spring
the youth doesn’t know
about the turns
it waits for nobody
hidden
loves clearly and openly
it speaks to the sky
and to the roots
it knows to count
but it won’t
calculate

we go back to the youth
when we’ve lost it
(in the dream and with a sermon)

The original:

Младост

младостта е бърза
задъхана стои
край дълго време
люлее се на облаци
усмихната
и плаче в дъждове
на пролет
младостта не знае
за завоите
не чака никой
скрита
обича ясно и открито
говори със небето
и със корените
тя знае да брои
но сметка няма
да си прави

в младостта се връщаме
когато сме изгубили
(в съня си и със слово)


Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.