On a slop I’ve put
the soul …
L. A. Seneca

He has nothing
in the left,
but a fraction of
a nut.
And has no
other reflections.
And double voice.

He’s happy!

Let
the right one burn
(like Scevola).
To have
of the land
(of Fabricius).
And dry saliva –
for your face,
Old Wife.

Before
The Light
bends him.

The original:

Той

На склон съм поставил
душата ...
Л.А.Сенека

Той няма нищо
в лявата,
освен частица
орех.
И няма
други отражения.
И двоен глас.

Щастлив е !

Нека
да изгаря дясната
(като на Сцевола).
Да има
от земята
(на Фабриций).
И суха плюнка -
за лицето ти,
Старице.

Преди
да го огъне
Светлината.


*Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.

The man who collects
evening clocks
has no idea about time.
When some rain.
Yesterday.
Today.
Tomorrow.
(says in surprise)
When you look
and your finger points
somewhere behind the eyes.
“Everything flows and
flows out.”

And the old houses are opening
small umbrellas.


Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved

Човекът, който събира

Човекът, който събира
вечерни часовници,
няма идея за време.
Когато дъжд.
Вчера.
Днес.
Утре.
(казва учудено)
Когато гледаш
и пръста ти сочи
някъде зад очите.
"Всичко тече и
се изтича."

И старите къщи отварят
малки чадъри.

i won’t come back

and the shadow of the horse does not
slide behind the soft clock
chtuck* here
chtuck here
i won’t come back

yes mem
in the air is spread
a sound and silence
and the built stays much

i won’t come back
for digging
the mall is digs
digging for a worm

i won’t come back
please

* an author’s unique approach to resemble the clatter of hoofs

аз няма да се върна

и сянката на коня не се
приплъзва зад мекия часовник
чтък тук
чтък тук
аз няма да се върна

да госпожо
във въздуха се разпилява
звук и тишина
и построеното остава много

аз няма да се върна
за да ровя
къртица рие
рови червей

аз няма да се върна
моля



Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved

It is silent like a prayer.
All the words are lost
and so are all the roads,
which lead to nowhere.
My arm is folding yours
as if an impossibility.
And softly the night is coming.

Тихо е като молитва

Тихо е като молитва.
Изгубени са всички думи
и всички пътища,
които някъде отвеждат.
Ръката ми обгръща твоята
тъй както невъзможност.
И меко идва вечер.


Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved

“The voice of One crying in the desert speaks:
Marko, 1.3:
Isaiah, 40:3;


And here The One is coming…

A child in this winter
or in some other one
in the pound is drawing.
The water accepts everything,
forgets, washes up.
A name and a voice.
The voice leaves hunger.
Feeds up – the name.
The water everything forgets.

Carve me out of fire!

Гласът на викащия

"Гласът на викащия в пустинята говори:
Марко, 1.3:
Исаия, 40:3;



И ето Един идва...

Едно дете през тази зима
или през друга
във локвата рисува.
Водата всичко приема,
забравя, умива.
Име и глас.
Гласът оставя глад.
Засища - името.
Водата всичко забравя...

Изсечи ме от огън!


Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved

On the path which was throwing open
in the dusk –
red leaves
amongst some trees of walnuts
a traveler is coming.
He is reaching the heart with a quiet step
resembling a babble
of a water under a root
or an open embrace,
arms of air and of a quiet dream.
A faraway evening bell.

That’s an hour which in the homes
as the children they fall asleep
by their father after a plough
and the travelers come back
with a path.

И се завръщат

По пътеката, която се разтваряше
в здрача -
червени листи
измежду дървеса от орех
пристига пътник.
Достига до сърцето с тиха крачка
подобно ромон
на вода под корен
или разтворена прегръдка,
ръце от въздух и от кротък сън.
Далечна вечерна камбана.

Това е час, във който домовете
като деца заспиват
при баща след оран
и се завръщат пътниците
със пътека.


Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved

Like a nest on a little church
indented in the rocks.
The sky is low.
The twitch
of the air flower-beds –
the passing angels.
And voices like gushing
streams; rivers before the sea.
The day is silent.
The body is growing up –
some birds are thronging.


Отпускам се…


Като гнездо на църквицата
врязана в скалите.
Небето ниско.
Потрепването
на въздушните лехи -
минаващите ангели.
И гласове като шуртящи
ручеи; реки преди морето.
Денят мълчи.
Нараства тялото -
прииждат птици …


Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved