The kid in the trolley is getting up. Slightly is knocking on the window. Then he’s waving to somebody. Speaking: “No way. I can’t call (forbidden). No way. I can’t look at (the long coins on the teeth). The hands have no way. I can’t touch (the hands are holding tightly The Other Ones). Now and yesterday your face is lost, my face is lost…”
And the eyes of Sunday are denuding.
The original:
*(Детето във тролея)
Детето във тролея се изправя. Лекичко почуква по стъклото. После махва някому. Говори: „Няма как. Не мога да се обадя ( забранено). Няма как. Не мога да погледам ( дългите монети по зъбите). Ръцете няма как. Не мога да докосна ( ръцете здраво стискат Другите). Сега и вчера е изгубено лицето ти, изгубено лицето ми…”