At that hour
the breeze turns around.
The fishermen are coming back
with hands splintery,
without lips,
with eyes of stone.
The bottom is empty
like a bottle at midnight.
The shore is there
where somebody’s waiting.
They’ve sleep for a long time. Dreaming.
With hands locked together.
He, the wind, the last one
an orphan, leads
them…


The original:


Възхвала

Във този час
бризът се обръща.
Рибарите се връщат
с ръце нацепени,
без устни,
с очи от камък.
Дъното е празно
като бутилка в полунощ.
Брегът е там,
където някой чака.
Отдавна спят. Сънуват.
С ръце преплетени.
Той, вятърът, последният
сирак, ги
води…


Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.