I’m sinking. At that night the grass is embracing me velvety. And it seems to me unreal that I’m an island sprung in milky ways. Yes. That night I’m spilling with the tide. And the joys of directions into the worlds are fusing in a kernel. I’m breathing uniformly and deeply under the arch of your arm and a cradle.
The original:
Във тънка мрежа на звездите
се отпускам. През тази нощ тревата ме обгръща кадифено. И нереално ми се струва, че съм поникнал остров в млечни пътища. Да. Тази нощ разливам се със прилива. И радостите на посоките във световете сливат се в ядро. Дишам равномерно и дълбоко под арка на ръката ти и люлка.