Out of the black ground they grow –
ghostly windy
fibers
and the birds – wavers
in baskets they plait them
like Venice
gondolas.

And in them we’ll get on.

In channels
of white pigeons
we’ll sail away
when golden bells
their chime
sow

And we will simply settle
The World…"

The Americans are the children of the world
with “Why?”
Children, forgotten the tales.
Forgotten
Hans Chr Andersen and
„The Nightingale”.
How shall I explain to you, oh, emperors,
the tears,
the white roses,
the morn.
How?

Добро утро

Американците са децата на света
със „ Защо?”
Деца, забравили приказките.
Забравили
Ханс Кр.Андерсен и
„Славеят”.
Как да ви обясня,о, императори,
сълзите,
белите рози,
утрото.
Как?



Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved

“Miss Corde was reading Plutarch by night the books then used to be taken seriously”
Zbigniew Herbert

(Adam Lux – Meditations)

Miss (or already, why not, Missis)
is reading.
So did she before getting married. The revolution of 1960s All is Love is over.
She used to sleep in tents. Why not?
The freedom has to be defended.
Drums, fires, the screams:
“Down with! Who doesn’t jump is.”
Rumble behind the walls. Marat is. Alive? Death? Used to live?
The time is traveling. The crown’s refined hat.
The hair short. With all the colors.
“In a dress like a blue rock.”
Obelisk? Yes! of passing from
necessity to
necessity (for survival).
Mrs. Corde, is reading. The Game of …
She’s dreaming. “All is love”.
The day is the most usual.

Charlotte?
She administrated justice.
The falling stars are glowing.

The original:

Протест (ретроспективно)

„Госпожица Корде нощем четяла Плутарх
книгите тогава били вземани насериозно“
Збигнев Херберт

( Адам Люкс-Размишления)


Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.

Госпожица ( или вече , защо не, госпожа) чете.
Така е чела и преди да се омъжи. Минала е
революцията на 60 -те. “ Всичко е любов“
Спала е в палатките. Защо пък не?
Свободата трябва да се брани.
Барабани, пожари, виковете:
“ Долу! Кой не скача е“
Тътен зад стените. Марат е. Жив? Мъртъв? Живял?
Пътува времето. Короната е фина шапка.
Косата къса. С всички цветове.
„С рокля като синя скала.“
Обелиск? Да! на преминаване от необходимостта в
необходимост( за преживяване).
Госпожа Корде, чете. Играта на…
Мечтае. “ Всичко е любов“.
Денят е най-обикновен.

Шарлот?
Въздаде справедливост.
Звездите падащи сияят.

and if you and I are
roses
so how much are
the words
mumbled
in the breaking
most tender of the day
and this world is perfect
like a seashell
left by someone
on a desert shore

i love you
and i want you to be here
what will the Tuareg do
without the desert
that furrows
behind a dark burnous
his thigh – his
pinched by the caresses
of the vulture
what will he do
without the fragrance of the date palm
even of one of them
grain for growing

a Lightning split the sand

just opened up like rain in my handfuls
and like a vestige of tomorrow’s wind
in my eyes
stared at somewhere
after the reflection of the olives
in the oranges of South
with my breath
forgotten
in the caves under water
like the sea drum
of the ancient Old man
who lost his heart

of sorrow die only the waves of the sand
with the white sea foam
a scream of a seagull
a moan of the boat
i stay deep
like the sea orchid
among the yellow radiance

to wait for you to come


да те дочакам

обичам теб
и искам да си тук
какво ще прави туарегът
без пустинята
която не бразди
зад тъмен бурнус
бедрото му - неговото
изпито от ласките
на лешояда
какво ще прави
без уханието на фурмите
дори на едната
зърно за поникване

Светкавица разцепи пясъка

просто разтвори се като дъжд в шепите ми
и като отсенка на утрешен вятър
в очите ми
загледана някъде
зад проблясъка на маслините
във портокалите южни
с дъха ми
забравен
в пещерите подводни
подобно морският тъпан
на древния Старец
който изгуби сърцето си

от мъка умират само вълните на пясъка
с бялата пяна
крясък на чайка
на лодката стон
оставам дълбоко
като орхидеята морска
сред жълто сияние

да те дочакам



Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved

Paul Celan dedicated to

Jordan

It flows, the river flows
and spills...
I won't, I won't
enter,
girl,
with hair of sea.
I won't
enter,
girl,
with a face of moons.
Today the green people
enter there
and raise
their hands
heavy.
My heart is
carved into
sand.
Sand.

Bury it.

The original:

Йордан

Тече, тече реката
и се разлива...
Няма, няма да
вляза,
момиче,
с коси от море.
Няма да
вляза,
момиче,
с лице от луни.
Днес там влизат
зелените хора
и вдигат
ръцете си,
тежки.
Сърцето ми е
вдълбано
в пясък.
Пясък.

Зарови го.

Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.

my friend JP  , thanks for the wonderful dialogue

to hold your hands
it does not matter
to look at your eyes
it does not matter
long feathers destroy the horizon
(children burn in light)
oh, captain! my captain!
the dead poets breath
in the roots of
primrose


*(да държа ръцете ти)

да държа ръцете ти
няма значение
да гледам в очите ти
няма значение
дълги пера рушат хоризонта
(децата изгарят в светлина)
о, капитане! мой капитане!
мъртвите поети дишат
в корените на
иглика


Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved