Submit your work, meet writers and drop the ads. Become a member
Happy New Year to all who create beauty with words and moments of hope. Thank you for sharing and new roads with a thin pen.

The Girl with the Cherries

The girl
who used to open
the markets
and lock the day.
The girl with the cherries
is flying away…
And they soared
like rainbows.
The traders’ faces
stretched.
The passers by
sank their hearts.
And somebody
smiled,
gathered the pastels
and went on.


The original:

Момичето с черешите

Момичето,
което отключваше
пазарите
и заключваше деня.
Момичето с черешите
полита ...
И те се вдигнаха
като дъги.
Лицата на търговците
се удължиха.
Минаващите
спряха си сърцето.
А някой
се усмихна,
прибра пастелите
и продължи.


Преводач Български-английски: Савова Vessislava
rarebird
© bogpan - всички права запазени
The crimson hue in the dusk.
A girl with nasturtiums.
And the streets are starting shaking
like dikes.
The sea is tiptoeing.

A picture of a Dutch.
And of my heart.


The original:

Момиче със латинки

Пурпурната краска в мрака.
Момиче със латинки.
И улиците се разклащат
като диги.
На пръсти е морето.

Картина на холандец.
И на сърцето ми.

Преводач Български-английски: Савова Vessislava
rarebird
© bogpan - всички права запазени.
I’m writing a letter to you.
It’s in a maze. Like me.
Surely you’ve seen the Perseids.
Above the sea.
It’s the same with the words,
which I’m writing or have written.
I don’t remember.
And they are always another.
Not those ones which I’d like to say.
Or I’ve said?
I don’t remember.
I’ve abandoned the thought
like a traveler who is walking
to a harbor.
The ships depart there.
Further and further.
Further …
May I see you,
how you’re walking along the little cobble
street,
which I haven’t passed in,
to meet you and to tell you
the love is one.
I don’t remember if I said this to you.
In fact, I don’t know if it’s where
one should pass through to somewhere.
I don’t know if you’ve seen
The Perseids and the sea.
I don’t remember.
If I write anything else
but one –
one.
I don’t remember.

The original:

Писмо

Пиша ти писмо.
То е объркано. Като мен.
Сигурно си виждала Персеидите.
Над морето.
Така е и с думите,
които ти пиша или съм писал.
Не помня.
И все са други.
Не тези, които бих искал да кажа.
Или съм казал?
Не помня.
Изоставил съм мисълта
като пътник, който върви
към пристанище.
Корабите от там тръгват.
Все по-далече.
По-далече…
Дано да те виждам,
как вървиш по-малките калдъръмени улички,
по които не съм минавал,
за да те срещна и да ти кажа,
че любовта е една.
Не помня, дали ти го казах.
Всъщност, не знам дали от там
се минава, за някъде.
Не знам, дали си виждала
Персеидите и морето.
Не помня.
Пиша ли нещо друго,
освен едно -
една.
Не помня.


Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.
The night is short like a breath
and long like a cry –
a woman who hard is giving birth of
a day.
A flame, glimmered above water:
one and only,
invisible,
sacred.
Immovable star.
Nothing born in Spirit
passes away.
Neither does it repeat.
The circle is broken –
after the life, a life is coming.
There’s no death.
O, mother – give a birth!

A God’s voice over the dark:
“He was born...”

The original:


Коледно

Нощта е къса като дъх
и дълга като вик –
жена, която трудно ражда
ден.
Пламък проблеснал над вода:
единствен,
невидим,
свещен.
Неподвижна звезда.
Не отминава нищо
родено във Дух.
Не се и повтаря.
Кръговратът е счупен –
след живота идва живот.
Смърт няма.
О, майко – раждай!

Глас божи над мрака:
“ роди се…”


Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.
Vania Konstantinova was born, lives and works in Sofia. She graduated Classical Ballet in her native town and in Petersburg as well as Polish Philology in Sofia University and Jagiellonian University, Krakow. She's co-author of the poetic book Four Cycles (along with Bozhidar Pangelov). Her collection of short stories Thank You Mister One is published in autumn of 2008.
http://www.public-republic.com/vania-konstantinova

With all the Homesickness of the Foreigner

"You'll present me one Paris
with all the homesickness of the foreigner"
Vania Konstantinova

He's looking for a job,
but has no shirt,
Rose,
and expectation even in the pocket.
Whether sometimes he doesn't bend
to look how the Seine passes slowly?
Whether it's cold
(that's an author's thought)?
In this circus gleam only
the blue glimmer of the knives
(which yesterday were pawned).
It's a French movie.

Paris is somewhat little
for one grief
and nothing.

Compared with your arm.

The original:

Ваня Константинова е родена, живее и работи в София. Завършила е класически балет в родния си град и в Петербург, а също и полска филология в Софийския университет и в Ягеловския университет в Краков. Съавтор е на поетичната книга “Четири цикъла” (заедно с Божидар Пангелов). През есента на 2008 излиза сборникът й с къси разкази “Благодарим ти, мистър Уан”.
http://www.public-republic.com/vania-konstantinova


Със цялата тъга на чужденеца

"Ти ще ми подариш един Париж
със цялата тъга на чужденеца"
Ваня Константинова

Той търси работа,
а няма риза,
Роза,
и очакване дори във джоба.
Дали понякога не се привежда
да погледне как минава бавно Сена?
Дали е хладно
(тази мисъл е на автора)?
Във този цирк проблясват само
сините отблясъци на ножовете
(които вчера са заложени).
Това е френски филм.

Париж е малко
за една тъга
и нищо.

Пред ръката ти.


*Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.
I wanted just
a little bit of beauty
a feather on the edge of the bed
the light of drops
noise of leaves in hollows
I didn't dare telling you

The original:

Мъничко

исках само
мъничко красота
перо на ръба на леглото
светлината на капки
шум на листи във шепи
не посмях да ти кажа

The original of the poem is in Bulgarian and has been translated and adapted in English by Vessislava Savova.
the girl who collects

umbrellas and
sand of the dune
collects
wings of the sea

the girl collects
wings

The original:

момичето което събира

момичето което събира

чадъри и
пясък на дюните
събира
криле на морето

момичето събира
криле

The original of the poem is in Bulgarian and has been translated and adapted in English by Vessislava Savova.
Next page