At dusk
the leaves are bending.

They are fading away.
The light they are closing.

Under the ground
I won't be.


The original:

При свечеряване

При свечеряване
листите се привеждат.

Затихват.
Светлината затварят.

Под земята
няма да бъда.


The original of the poem is in Bulgarian and has been translated and adapted in English by Vessislava Savova.

And how awkward
the tree is
with the dried roots
on that day
of birds
and grasses
and laughter

and the sun is somehow
ridiculous
like the moss green
sprung
on its white skin
hit
in winter
by a thunder

and how slender the birch is
sunken into white self-contemplation

to them a pigeon is stepping
(like a fortuity)

The original:

като случайност

И как неловко е
дървото
с изсъхналите клони
във този ден
на птици
и треви
и смях

И слънцето е някак си
нелепо
като мъха зелен
поникнал
в бялата му кожа
ударена
през зимата
от гръм

А колко стройна е брезата
потънала във бяло самосъзерцание

Към тях пристъпя гълъб
( като случайност)


The original of the poem is in Bulgarian and has been translated and adapted in English by Vessislava Savova.

In a while,
in a second
and rain is pouring down.
One expectation like an Alpine horn
and you hardly,
hardly
are alive.
With your little hollows you're listening
to the Labyrinth.
And I have no knowledge.
And I have no map.
But the long movement of moss on the skin
of obelisks.
The calm waters are unleashing into me
and the chestnuts are putting white candles on
(and the autumn is a palm).
Wings, raising
upwards and
upwards...

I'm calling you by name.

The original:

Викам те по име

След миг,
след секунда
и руква дъжд.
Едно очакване като алпииски рог
и ти едва,
едва
си жив.
Със шепите си малки слушаш
Лабиринта.
И нямам знание.
И нямам карта.
А дългото движение на мъх по кожата
на обелиски.
Спокойните води изливат се във мен
и кестените се обличат в бели свещи
( и есента е длан.
Криле, издигащи се
все нагоре,
все нагоре…

И викам те по име.


Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.

The world - a boat and moon
in the ***** of the rains.
Left the hand of God
the soul - a silent flower -
thirst after
soil and light,
air and caress.
It prays to Madonna and Child
like Raphael prays, like Judas
after resurrection.
And like a luster of a coin, through
the Door solely the soul
will pass over - pure -
after the denial of the thought
from itself.

In the ***** of the rains
I pray like a candle.

The original:

*
Светът - лодка и луна
във лоното на дъждовете.
Напуснала ръката божия
душата - тихо цвете -
жадува
пръст и светлина,
въздух и милувка.
Моли се на Мадоната и младенеца
като Рафаело, моли се като Юда
след възкръсване.
И като блясък на монета, през
Вратата единствено душата
ще премине - чиста -
след отказа на мисълта
от себе си.

Във лоното на дъждовете
се моля като свещ.

Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reser

Some day, maybe tomorrow
get ready to travel.
The flute is narrating streams.
The leaves are drawing rainbows lightly,
they are soaring in the rain,
nearly not leaving circles.
Travel, travel …
With your soul only
(it is a mute shadow).
With your love
(it has no shadow).
Keep the life,
like music, like rain,
like the blind one who stopped
The Sun.

Travel …

The original:

Пътувай

Някой ден, може би утре,
приготви се да пътуваш.
Флейтата разказва ручеи.
Листата плавно рисуват дъги,
политат в дъжда,
почти не оставят кръгове.
Пътувай, пътувай…
С душата единствено
(тя няма сянка).
С любовта си
(тя няма сянка).
Запази живота,
като музика, като дъжд,
като слепия, който спря
Слънцето.

Пътувай…


Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.

crimson mistress
(crimson flower
in the swooning gloom)
tell me
why against thy sharp
prickle
(eyes of lynx)
my heart I’m pressing
(æt the nihtegale)
and don’t understand that
freedom
(like the archetype of Moon)
of the kiss
with laughter devoted
in the broad gardens

---------------
(with the nightingale)

The original:

*(тъмночервена господарке)
тъмночервена господарке
(тъмночервено цвете
във припадащия мрак)
кажи ми
защо във острия ти
шип
(очи на рис)
сърцето си притискам
(със славея)
и не разбирам тази
свобода
(както и архетипа на луната)
на целувката
със смях отдадена
в широките градини


*Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird

how fast we give up
to the thought
and tomorrow shadow
covers us up
but we had set off the place
not existing on the maps
from a shore like a pigeon
we kiss the eyelids of the death
but those ones in the mirror we don’t dare
and drown into our voices
till Marathon is an attack
of a heart
but who will be the messenger
for us

the betrayers

The original:

предателите

как бързо се предаваме
пред мисълта
и сянката на утре
ни затрупва
а тръгнахме от място
несъществуващо на картите
от бряг подобно гълъб
целуваме на мъртвите клепачите
а тези в огледалото не смеем
и давим се в гласовете си
до Маратон е удар
на сърце
но кой ще бъде пратеника
за нас

предателите

*Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.