The homes are opening up in the mist
like grief of figures
with eyes, opened up to the sea tract.
The walls are crumbling, to this evening
groaning with strength.
Who is shouting there?
Who is building fire on the shore?
The oars were dying of the sweat.
The sails were torn by the winds
dead.
Did they bring ebony and silk,
myrrh and emeralds from Lepanto?
They remained with ashes of the sea,
with corns,
with grief, resembling anchor.
On winding, light-footed caravels
captains are shouting on the deserted shore
and building
Epiphany sacrificial fires.

The original:


Богоявление

Разтварят се в мъглата домовете
подобно скръб на фигури
с очи, разтворени към морска шир.
Изронват се стени, до тази вечер
стенещи от якост.
Кой вика там?
Кой огън пали на брега?
Умираха веслата от потта.
Платната се накъсаха от ветрове
насрещни.
Донесоха ли абанос и свила,
смирна и смарагди от Лепанто?
Останаха със морска прах,
с мазоли,
със скръб, подобно котва.
На вити, леконоги каравели
капитани викат на брега безлюден
и палят
Богоявленски жертвени огньове.

Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.