I’m writing a letter to you.
It’s in a maze. Like me.
Surely you’ve seen the Perseids.
Above the sea.
It’s the same with the words,
which I’m writing or have written.
I don’t remember.
And they are always another.
Not those ones which I’d like to say.
Or I’ve said?
I don’t remember.
I’ve abandoned the thought
like a traveler who is walking
to a harbor.
The ships depart there.
Further and further.
Further …
May I see you,
how you’re walking along the little cobble
street,
which I haven’t passed in,
to meet you and to tell you
the love is one.
I don’t remember if I said this to you.
In fact, I don’t know if it’s where
one should pass through to somewhere.
I don’t know if you’ve seen
The Perseids and the sea.
I don’t remember.
If I write anything else
but one –
one.
I don’t remember.

The original:

Писмо

Пиша ти писмо.
То е объркано. Като мен.
Сигурно си виждала Персеидите.
Над морето.
Така е и с думите,
които ти пиша или съм писал.
Не помня.
И все са други.
Не тези, които бих искал да кажа.
Или съм казал?
Не помня.
Изоставил съм мисълта
като пътник, който върви
към пристанище.
Корабите от там тръгват.
Все по-далече.
По-далече…
Дано да те виждам,
как вървиш по-малките калдъръмени улички,
по които не съм минавал,
за да те срещна и да ти кажа,
че любовта е една.
Не помня, дали ти го казах.
Всъщност, не знам дали от там
се минава, за някъде.
Не знам, дали си виждала
Персеидите и морето.
Не помня.
Пиша ли нещо друго,
освен едно -
една.
Не помня.


Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.