The night is short like a breath and long like a cry – a woman who hard is giving birth of a day. A flame, glimmered above water: one and only, invisible, sacred. Immovable star. Nothing born in Spirit passes away. Neither does it repeat. The circle is broken – after the life, a life is coming. There’s no death. O, mother – give a birth!
A God’s voice over the dark: “He was born...”
The original:
Коледно
Нощта е къса като дъх и дълга като вик – жена, която трудно ражда ден. Пламък проблеснал над вода: единствен, невидим, свещен. Неподвижна звезда. Не отминава нищо родено във Дух. Не се и повтаря. Кръговратът е счупен – след живота идва живот. Смърт няма. О, майко – раждай!