And how awkward
the tree is
with the dried roots
on that day
of birds
and grasses
and laughter

and the sun is somehow
ridiculous
like the moss green
sprung
on its white skin
hit
in winter
by a thunder

and how slender the birch is
sunken into white self-contemplation

to them a pigeon is stepping
(like a fortuity)

The original:

като случайност

И как неловко е
дървото
с изсъхналите клони
във този ден
на птици
и треви
и смях

И слънцето е някак си
нелепо
като мъха зелен
поникнал
в бялата му кожа
ударена
през зимата
от гръм

А колко стройна е брезата
потънала във бяло самосъзерцание

Към тях пристъпя гълъб
( като случайност)


The original of the poem is in Bulgarian and has been translated and adapted in English by Vessislava Savova.