In a while,
in a second
and rain is pouring down.
One expectation like an Alpine horn
and you hardly,
hardly
are alive.
With your little hollows you're listening
to the Labyrinth.
And I have no knowledge.
And I have no map.
But the long movement of moss on the skin
of obelisks.
The calm waters are unleashing into me
and the chestnuts are putting white candles on
(and the autumn is a palm).
Wings, raising
upwards and
upwards...

I'm calling you by name.

The original:

Викам те по име

След миг,
след секунда
и руква дъжд.
Едно очакване като алпииски рог
и ти едва,
едва
си жив.
Със шепите си малки слушаш
Лабиринта.
И нямам знание.
И нямам карта.
А дългото движение на мъх по кожата
на обелиски.
Спокойните води изливат се във мен
и кестените се обличат в бели свещи
( и есента е длан.
Криле, издигащи се
все нагоре,
все нагоре…

И викам те по име.


Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.