how fast we give up to the thought and tomorrow shadow covers us up but we had set off the place not existing on the maps from a shore like a pigeon we kiss the eyelids of the death but those ones in the mirror we don’t dare and drown into our voices till Marathon is an attack of a heart but who will be the messenger for us
the betrayers
The original:
предателите
как бързо се предаваме пред мисълта и сянката на утре ни затрупва а тръгнахме от място несъществуващо на картите от бряг подобно гълъб целуваме на мъртвите клепачите а тези в огледалото не смеем и давим се в гласовете си до Маратон е удар на сърце но кой ще бъде пратеника за нас