Our love isn’t at ease,
just like the wind in white acacias
and like a bead on child’s hand,
it’s not at ease.
In it they miss – wonderlands,
delights, flame and solace.
And none of us will call it my own
before it passes us on slightly.
And it will stay somewhere – far away,
unapproachable, uneasy.
And yellow leaves will whisper in snows.

Our love isn’t at ease.
It isn’t at ease.

The original:

*
Не е спокойна нашата любов,
тъй както вятър в белите акации
и като мънисто на ръката на дете,
не е спокойна.
Във нея няма чудни светове,
възторзи, пламък и утеха.
И никой своя няма да я назове
преди да ни отмине леко.
И ще остане някъде – далечна,
непостижима, неудобна.
И жълтите листа ще шепнат в снегове.

Не е спокойна нашата любов.
Не е спокойна.


*Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.