The night is speaking like a cascade.
She’s knitting filigreed lights and shadows.
Sunk in the deep sea
of Sargasso eyes
I stay quiet and don’t find words.
And the scars on your hand
are fading, in order to burn
in my heart.
Oh, sailboats after a long trip
with all the winds in the sails –
sand is calling you.
But it isn’t death!
Oh, it isn’t the end too!
The hand
is going to knock up a hut for you
and in the wide garden
it smells with magnolia and manuscripts…

And I am a sign

The original:

Нощта говори като водоскок

Нощта говори като водоскок.
Преплита филиграрно светлини и сенки.
Потънал във дълбокото море
на сарагасови очи
мълча и не намирам думи.
И белезите на ръката ти
се губят, за да горят
във моето сърце.
О, платноходи след дългото пътуване
със всички ветрове в платната –
зове ви пясък.
Но не е смърт!
О, това не е и краят!
Ръката
ще ви скове на дом
и във широката градина
ухае на магнолии и на ръкописи…

И аз съм знак.


Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.