Gulls are flying down and alighting on palms rude by the net of the days. Where’s the gondola arched? At the ball of the masks of nephrites the song of the sea is lost, the call of the falcon, couch of roses. Ah, how he used to dream somewhere in the tinted by autumn wave under the bridges of a stone forgotten to find the coiled up in a prayer soul.
The masks were choking him …
The original:
Балът на маските
Чайки политат надолу кацат по дланите груби от мрежа на дните. Къде е гондолата витa? В бала на маски нефритови загуби се песента на морето, зовът на сокола, ложе от рози. Ах, как мечтаеше някъде в обагрената от есен вълна под мостовете на камък забравен да намери свитата на кълбо в молитва душа.