The light toy-railway is traveling, with the kids who aren’t anymore. To Paris, to Brussels is traveling, to the Black Africa too. The light toy-railway is grieving, for the fawn’s steps under Christmas tree, for the luster in the eyes and ah, for the toys. For the Blue Bird, for the white photos, for the hand that is putting the little star. For the dream that’s coming true.
The light toy-railway is traveling. Traveling.
The original:
Светлото влакче
Светлото влакче пътува, с децата, които вече не са. За Париж, Брюксел пътува, за черната Африка. Светлото влакче тъгува, за стъпките на еленчето под елхата, за блясъка във очите и ах, за играчките. За Синята птица, за белите снимки, за ръката, която поставя звездичка. За съня, който се сбъдва.