Submit your work, meet writers and drop the ads. Become a member
May 2014
нямам сили да умея
и си правя онази
тетрадка с хубави
мисли от толкова
много време че не
помня кога изобщо
я започнах и ти
ми липсваш със
силата на хиляда
горящи слънца
искам да изпуша
всичките цигари на
света и да спя и спя
докато той най-сетне
не свърши всичко
ме дразни безумно
искам да я хапя а
не знам дали тя ще
ми позволи ноктите
ми се олющиха и
някак ми се плаче
а уж съм щастлив
мамка му искам
да пия уиски и водка
защото след това
няма да чувствам
нито краката си
нито сърцето си
кокалчетата ме
болят и е приятно
искам да пребия
някого или пък
някой да пребие
мен имам нужда
да кРЕЩЯ но да
събудя всички ще
е невъзпитано а
и съм уморен от
това да бъда
уморен винаги и
вечно котките
бягат от мен и
чаят ми свърши
трябваше да пия
повече кафе днес
моля те бъди при
мен най-сетне не
понасям тъпото
разстояние не
го искам искам
само теб защо
си далеч какво
правиш сега какво
правиш съвсем без
мен какво те кара
да се усмихваш
толкова е трудно
като знам че ти
си там а аз съм
тук и нямам си
никого и никой
няма мен.
dmitri a danailov
Written by
dmitri a danailov
547
   raw with love, --- and ---
Please log in to view and add comments on poems