скитаме из
пустите улици,
полу-изгубени,
но открили себе си
ръка за ръка,
и луната
със своя полунощен,
блед и леко изнурен
лик
осветява лицата ни
и пръстите ни
неразделно преплетени
и не мисля,
не мисля за нищо;
а нощта е
непохватни целувки
и отекващи стъпки,
и смеха ни,
кънтящ в нищото,
и приключения на
върха на езика ми,
и надежда,
и ти.

скитам из
пустите улици,
напълно изгубена
без ръката ти в
моята,
и луната
със своя полунощен,
блед и леко изнурен
лик,
някак иронично-подигравателен
осветява тротоара,
болезнено празен
без теб до мен
и призракът на пръстите,
някога преплетени с моите,
е ледено студен
и ужасяващо истински,
и болезнено-сладко-горчив
в своята безплътност,
и не мисля.
не мисля за нищо;
а нощта е
тишина,
а въздухът е празен
с някогашен
полу-забравен смях,
и отекващи стъпки,
но само моите този път,
и щастие, превърнато
в пепел на върха
на езика ми,
и надеждата вече я няма,
май ти ми я взе,
е, май съм
*с а м а