I wonder what present, what future
to predict to you, me
to you, with hands of leaves,
with thoughts, lost into the torn
canvas of someone else’s
words,
with a gait of a wave…
A silence buries the hours
and the alders remain
candles.
Yes, the homes are
never enough.
And there’s none whom
to pray to among the dry
flowers speechless
but unique.
And may the wind
spin you
through clefts of granite.
With all my tenderness –
into fall of the leaves.

The original:




* (какво ли)

Какво ли настояще, какво ли бъдеще
да ти предскажа аз,
на теб, с ръце от листи,
със мислите, изгубени в раздраното
платно от чужди
думи,
с походка на вълна ...
Мълчание засипва часовете
и елшите остават
свещи.
Да, домовете никога
не са достатъчни.
И няма на кого
да се помоля сред сухите
цветя безмълвни,
но единствени.
Но нека вятърът да те
върти
през процепи гранитни.
Със цялата ми нежност –
в листопада.

Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved.