On the path which was throwing open
in the dusk –
red leaves
amongst some trees of walnuts
a traveler is coming.
He is reaching the heart with a quiet step
resembling a babble
of a water under a root
or an open embrace,
arms of air and of a quiet dream.
A faraway evening bell.

That’s an hour which in the homes
as the children they fall asleep
by their father after a plough
and the travelers come back
with a path.

И се завръщат

По пътеката, която се разтваряше
в здрача -
червени листи
измежду дървеса от орех
пристига пътник.
Достига до сърцето с тиха крачка
подобно ромон
на вода под корен
или разтворена прегръдка,
ръце от въздух и от кротък сън.
Далечна вечерна камбана.

Това е час, във който домовете
като деца заспиват
при баща след оран
и се завръщат пътниците
със пътека.


Translator Bulgarian-English: Vessislava Savova
rarebird
© bogpan - all rights reserved