#bulgarian
Наблюдавал ли си някога децата в лунапарк?
Или пък чул ли си как пада дъждът по земята?
Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата?
Загледа ли се някога в залеза на слънцето?
По-добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.
Музиката не продължава завинаги.
Тичаш ли като подгонена сърна цял ден?
Когато питаш някого "Как си?",
чуваш ли отговора?
Дали вечер си лягаш,
прегърнал мислите за стотици грижи?
По-добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.
Каза ли някога на детето си "Това ще го направим утре."
и в бързината си не видя тъгата му?
Загуби контакт, остави едно старо приятелство да завехне.
Защото никога нямаше време да се обадиш
и кажеш "Здравей...".
По-добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.
Музиката не продължава завинаги.
Когато тичаш като луд,
губиш половината радост от пътуването.
Като че ли хвърляш един подарък, неотворен.
Животът не е спринт.
Затова отпусни се, чуй музиката.
Преди да спре песента.
Mar 19, 2025
Mar 19, 2025 at 6:23 PM UTC
Наблюдавам те
как съхнеш
като листата през есента.
Наблюдавам промяната в цвета ти.
Забелязвам треперенето ти
точно преди да се откъснеш от клона.
Гледам как танцуваш
нежен валс
във въздуха,
когато най-сетне падаш.
Чувам въздишката ти
на облекчение.
Чувам вятъра и шумоленето
на другите листа
около себе си.
Казват, че това е
защитен механизъм
при дърветата.
Явно и при теб
също.
Mar 19, 2025
Mar 19, 2025 at 6:03 PM UTC
Създаден от мъгливи галактики,
от необуздани ветрове,
от неопознати светове.
Ти си чувството, когато съм в гората.
На шарена сянка - легнала на земята.
Когато се взирам в клоните на дърветата,
полюшвани от вятъра
и не мисля за нищо,
когато чувство на спокойствие ме поглъща.
Тогава чувствам цялото си създание
да напява песни, изтъкани от твоето име.
Ти си във всяка една дума
във всяко едно вдишване.
Mar 19, 2025
Mar 19, 2025 at 5:49 PM UTC
Знаеш ли, има в моменти, в които ми се живее;
в които не искам просто да съществувам,
а да живея в истинския смисъл на думата.
Да грабя с пълни шепи от живота.
Има моменти, в които искам да дам
всичката си любов на околните.
В тези моменти си вярвам,
че имам останала любов в себе си.
В тези моменти си представям един друг живот,
където семейството ми не е разбито,
заедно с хората в него.
Представям си, че цялата ненавист не съществува.
Представям си, че съм добър човек, добър приятел.
Не перфектен, не, разбира се, че не.
Но човек, който е човек, в пълния смисъл на думата.
Представям си, че съм като онези хора,
които са сякаш дишащи звезди,
които озаряват всичко и всички около себе си;
защото аз съм ходеща буря, рушяща всичко,
започвайки от самата себе си.
Представям си, че съм от онези хора,
към които не можеш да изпиташ нищо друго
освен любов.
И тя да е напълно заслужена.
Mar 19, 2025
Mar 19, 2025 at 5:56 PM UTC
The streetlights are flashing
rhythmically in the winter evening
when fluffy snow pours
through the streets of our city.
The green grass disappears
as the landscape dynamically turns white.
For adults, this is another cold evening
and for the children is a time for rejoicing.
The fireplace warms our bodies
like the sun in the summer,
while the love of family and friends
brings delight to us all.
Apr 17, 2021
Apr 17, 2021 at 2:11 PM UTC
I do not live: I burn. In acrimony raging
Two souls are dueling within my breast:
The soul of a devil, the soul of an angel.
Their breathing is flame and it gives me no rest.
Not one flame bursts but two - whatever I am touching,
And in each stone two heartbeats I hear clash…
Wherever I go there is an odious doubling
Of two warring faces, which vanish in ash.
And everywhere the wind that follows me is spreading
The ashes: all my footprints are effaced.
For I am not living - I burn! - and am shedding
A trail of grey ashes across a dim waste.
Jun 7, 2019
Jun 7, 2019 at 8:48 AM UTC
Keep your catty heart
in the cold chest of yours.
Wipe out the tears made of iron.
With an ivory on the wall
carve my name - if you can,
inbuilt it, if you can, with a piece
of an fading memory.
Throw it away, if you can,
in the traces of the ocean waves.
Ghost of an caged memory in an amber.
The time can not touch it.
The ocean can not wash it away.
He is left to sleep in an sandglass long time ago.
A catty heart -
cold hands on the wall.
Eyes - gazing in the wistful silence
Thoughts - drown in the ocean
Knees - on the floor they're leaning
Heart - left to burn in the fire,
In the blue flames
Tears of molten iron
With an ivory my name on the wall has been carved,
to remind has been left
In the traces of the ocean waves his mind is wandering
in an sandglass
Feb 9, 2019
Feb 9, 2019 at 12:55 PM UTC
My children will wonder, some day when I have them,
why I gave up the glories of city life, why I chose
to labour and toil. They will ask me
“mais pourquoi as-tu abandonné le rêve?”
“Дечица мои,” I will answer, “It was not mine."
Mar 20, 2017
Mar 20, 2017 at 9:24 AM UTC
ох как искам да си тук сега
и да пеем глупави песни с цяло гърло
в 3 сутринта
без да ни пука кого ще събудим
искам да си тук сега
и да сме по пижами в 1 на обяд
да закусваме с пуканки
как искам да си тук сега
и да се бием с възглавници
да те прегръщам
и да не те пускам
да пеем и
да крия лицето си в одеялото ти
докато гледаме страшни филми
да седим до късно
и очите ни да се затварят
ох как искам да си тук сега
да те докосна
да сплета косата ти
и да те утешавам когато
изтървеш пента кил отново
по най-глупавия възможен начин
искам да пия горещо какао
в пет сутринта на терасата
докато ти седиш до мен
и искам просто да си тук
дори и да мълчим
искам да усещам присъствието ти тук
Aug 4, 2014
Aug 4, 2014 at 6:42 PM UTC