Наблюдавал ли си някога децата в лунапарк?
Или пък чул ли си как пада дъждът по земята?
Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата?
Загледа ли се някога в залеза на слънцето?
По-добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.
Музиката не продължава завинаги.
Тичаш ли като подгонена сърна цял ден?
Когато питаш някого "Как си?",
чуваш ли отговора?
Дали вечер си лягаш,
прегърнал мислите за стотици грижи?
По-добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.
Каза ли някога на детето си "Това ще го направим утре."
и в бързината си не видя тъгата му?
Загуби контакт, остави едно старо приятелство да завехне.
Защото никога нямаше време да се обадиш
и кажеш "Здравей...".
По-добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.
Музиката не продължава завинаги.
Когато тичаш като луд,
губиш половината радост от пътуването.
Като че ли хвърляш един подарък, неотворен.
Животът не е спринт.
Затова отпусни се, чуй музиката.
Преди да спре песента.
Mar 19, 2025
Mar 19, 2025 at 6:23 PM UTC
Наблюдавам те
как съхнеш
като листата през есента.
Наблюдавам промяната в цвета ти.
Забелязвам треперенето ти
точно преди да се откъснеш от клона.
Гледам как танцуваш
нежен валс
във въздуха,
когато най-сетне падаш.
Чувам въздишката ти
на облекчение.
Чувам вятъра и шумоленето
на другите листа
около себе си.
Казват, че това е
защитен механизъм
при дърветата.
Явно и при теб
също.
Mar 19, 2025
Mar 19, 2025 at 6:03 PM UTC
Знаеш ли, има в моменти, в които ми се живее;
в които не искам просто да съществувам,
а да живея в истинския смисъл на думата.
Да грабя с пълни шепи от живота.
Има моменти, в които искам да дам
всичката си любов на околните.
В тези моменти си вярвам,
че имам останала любов в себе си.
В тези моменти си представям един друг живот,
където семейството ми не е разбито,
заедно с хората в него.
Представям си, че цялата ненавист не съществува.
Представям си, че съм добър човек, добър приятел.
Не перфектен, не, разбира се, че не.
Но човек, който е човек, в пълния смисъл на думата.
Представям си, че съм като онези хора,
които са сякаш дишащи звезди,
които озаряват всичко и всички около себе си;
защото аз съм ходеща буря, рушяща всичко,
започвайки от самата себе си.
Представям си, че съм от онези хора,
към които не можеш да изпиташ нищо друго
освен любов.
И тя да е напълно заслужена.
Mar 19, 2025
Mar 19, 2025 at 5:56 PM UTC
Създаден от мъгливи галактики,
от необуздани ветрове,
от неопознати светове.
Ти си чувството, когато съм в гората.
На шарена сянка - легнала на земята.
Когато се взирам в клоните на дърветата,
полюшвани от вятъра
и не мисля за нищо,
когато чувство на спокойствие ме поглъща.
Тогава чувствам цялото си създание
да напява песни, изтъкани от твоето име.
Ти си във всяка една дума
във всяко едно вдишване.
Mar 19, 2025
Mar 19, 2025 at 5:49 PM UTC
in the end of it
you are alone with it
and when the men stare at you
and ridicule you
their fingers pointing at your body
you sit there and laugh
your heart out
i could
take it out
i chose to break the silence
when no one had my back
but the cold stone wall
/stuck in headlights/
your back to the wall
to fight alone
tonight is the night
i end you
and no one understands
the depth of it
until they take my shoes
but they come to realize
they dont fit them
it ends tonight
with the morning light
a woman's grief
a fiery pit
Mar 19, 2025
Mar 19, 2025 at 5:21 PM UTC
When you hear the ringing bells,
you’ll know the time has come
but it’ll be too late for you
to make up for the lost youth.
When you lose what you thought
you’d always have,
you learn how to care
when it is needed.
When the earth smells like sin
you find the truth buried underneath
it’s been years but
it has not changed a little bit.
When you open your mouth
but nothing is willing to come out,
you fill it with some more guilt instead,
no feeling in your head.
Years might have gone by
but you still can’t escape that place,
he might be gone, yes…
but are you sure he is?
Aug 21, 2019
Aug 21, 2019 at 7:19 AM UTC
I used to be more,
full like the morning sun,
a fool but made of dreams bittersweet.
Grief took over me.
Suddenly? No,
a long process,
I did not notice.
Time passes by unexpectedly
even if you expect it,
it flows and flows,
unbothered by cries,
by dying men,
flowers melting like
my heart every April;
it asks no one
for it has no mouth
to scream and shout,
for it’s not alive
like you are
or like the papers say,
like your mother used to say.
Oh, if only she knew…
you left your self
on the front seat of his car,
too young to sit there
but he didn’t seem to mind.
He should have been terrified
but no. He was calm.
'Not your first time, is it?'
What?
'How dare you?'
There are times when
I simply sit and imagine:
vanilla ice cream turning to liquid,
dripping on my tummy
under the filthy, scorching sun.
It’s cold and I prefer chocolate
and it’s not fair but
I don’t say a thing.
Make it subtle,
invisible it should be,
shush it all away,
it passes so it’s okay.
I’m telling you,
it should be.
And it will be
one day.
Aug 21, 2019
Aug 21, 2019 at 7:00 AM UTC
You, with a warning on your face;
you, a sign to stay away.
The night is calling once again,
whispers pressed against each other’s necks.
Soft is the gravity but not the crash.
Words delicate, feelings harsh,
the silence doesn’t last.
Your hands of marble leave me cold,
wishing for more, becoming bold.
Having learned how to turn a blind eye to it,
I end up running toward my own defeat.
Aug 16, 2019
Aug 16, 2019 at 4:26 PM UTC