The wind excites the fields
The sun is jealous
The gluten’s changing
Stirring gelous
Microscopically
Is this singing now?
The Mexican wave…
No rehearsals ever
No choreography
Just spontaneous
Shift in geography
Not of their locale
Caught in observation
The bridges that extend from the outside to eyes
to thought
Have found the end of drought
And the rebirth of purpose
In the gentle touch of river
Unexpectedly
Her fingers sliding underneath the arks
To interlock with the supports
To join what’s brought apart
Till wholeness is restored
The wind is You…
The river, too...
And only You can be the Sun as well…
I am everywhere at the same time
Unbound from earthly shell
* * *
Възбудени полета
Вятърът вълнува полето
Слънцето ревнува
Променя се глутенът
Разбърква се във гел
Микроскопично
Това пеене ли е сега?
Мексиканската вълна
Без никаква репетиция
Без хореография
Просто спонтанна
Промяна в географията
Извън тази локалност
Хванат в наблюдение
Мостовете, свързващи външното с очите
С мисълта
Намерили края на сушата
И прераждането на смисъла
В нежното докосване на реката
Неочаквано
Пръстите й плъзнали под арките
За да се сплетат с подпорите
И да обединят разделеното
До възвръщането на целостта
Вятърът си Ти
И реката Си,
И само Ти можеш да бъдеш и Слънцето
А аз съм навсякъде едновременно
Освободен от земната си черупка
Feb 22, 2020
Feb 22, 2020 at 10:16 PM UTC
The wind excites the fields
The sun is jealous
The gluten’s changing
Stirring gelous
Microscopically
Is this singing now?
The Mexican wave…
No rehearsals ever
No choreography
Just spontaneous
Shift in geography
Not of their locale
Caught in observation
The bridges that extend from the outside to eyes
to thought
Have found the end of drought
And the rebirth of purpose
In the gentle touch of river
Unexpectedly
Her fingers sliding underneath the arks
To interlock with the supports
To join what’s brought apart
Till wholeness is restored
The wind is You…
The river, too...
And only You can be the Sun as well…
I am everywhere at the same time
Unbound from earthly shell
* * *
Възбудени полета
Вятърът вълнува полето
Слънцето ревнува
Променя се глутенът
Разбърква се във гел
Микроскопично
Това пеене ли е сега?
Мексиканската вълна
Без никаква репетиция
Без хореография
Просто спонтанна
Промяна в географията
Извън тази локалност
Хванат в наблюдение
Мостовете, свързващи външното с очите
С мисълта
Намерили края на сушата
И прераждането на смисъла
В нежното докосване на реката
Неочаквано
Пръстите й плъзнали под арките
За да се сплетат с подпорите
И да обединят разделеното
До възвръщането на целостта
Вятърът си Ти
И реката Си,
И само Ти можеш да бъдеш и Слънцето
А аз съм навсякъде едновременно
Освободен от земната си черупка