Hello Poetry
Submit your work and get some sparkles! Create free account
Розите са червени. Виолетките сини. А тя ли? Тя беше нещо повече от красива роза. Тя беше нещо повече от някаква виолетка. Щом я докоснеше, цигарата сама се палеше. Само като минеше, момчетата усещаха аромата и. Черните и дрехи създаваха внушението на бунтар. Но знаех, че не бе такава. А може би беше? Всички си въобразявахме, че я познаваме. Всички мислехме, че знаем чувствата и. Но тя самата не ги бе разбрала. И как иначе? Преструваше се на друг човек. Всяка секунда и всяка минута живееше нечий друг живот. И единствената причина защо го правеше, бе нейният живот. Не го искаше. Нито той искаше нея. Светът е прецакан. Хората също.
0
Aug 29, 2014
Aug 29, 2014 at 1:36 PM UTC
Untitled
Розите са червени. Виолетките сини. А тя ли? Тя беше нещо повече от красива роза. Тя беше нещо повече от някаква виолетка. Щом я докоснеше, цигарата сама се палеше. Само като минеше, момчетата усещаха аромата и. Черните и дрехи създаваха внушението на бунтар. Но знаех, че не бе такава. А може би беше? Всички си въобразявахме, че я познаваме. Всички мислехме, че знаем чувствата и. Но тя самата не ги бе разбрала. И как иначе? Преструваше се на друг човек. Всяка секунда и всяка минута живееше нечий друг живот. И единствената причина защо го правеше, бе нейният живот. Не го искаше. Нито той искаше нея. Светът е прецакан. Хората също.
simonadne
Written by
Aug 29, 2014
Aug 29, 2014 at 1:36 PM UTC
Request permission to use this poem