Розите са червени.
Виолетките сини.
А тя ли?
Тя беше нещо повече
от красива роза.
Тя беше нещо повече
от някаква виолетка.
Щом я докоснеше,
цигарата сама се палеше.
Само като минеше,
момчетата усещаха аромата и.
Черните и дрехи създаваха
внушението на бунтар.
Но знаех, че не бе такава.
А може би беше?
Всички си въобразявахме,
че я познаваме.
Всички мислехме,
че знаем чувствата и.
Но тя самата
не ги бе разбрала.
И как иначе?
Преструваше се
на друг човек.
Всяка секунда и
всяка минута
живееше нечий друг живот.
И единствената причина
защо го правеше,
бе нейният живот.
Не го искаше.
Нито той искаше нея.
Светът е прецакан.
Хората също.
Aug 29, 2014
Aug 29, 2014 at 1:36 PM UTC
Видях те отвън,
беше с приятелите си.
Тънката цигара
се промушваше
между пръстите ти.
А ти пушеше,
без да осъзнаваш
колко красив си всъщност.
Aug 29, 2014
Aug 29, 2014 at 1:35 PM UTC
Не исках да чувам плача ти.
Не исках да те виждам тъжен.
Не исках да пия сълзите ти.
Не исках да се давиш в мъка.
Но те чух да плачеш.
Видях те унил.
Избърсах сълзите ти.
И ти простих.
А ти отново пропиля всичко.
Захвърли го на вятъра.
Сълзите ти изчезнаха,
но моите едва сега започваха.
Aug 29, 2014
Aug 29, 2014 at 1:35 PM UTC