Submit your work, meet writers and drop the ads. Become a member
 
simona Aug 2014
Розите са червени.
Виолетките сини.

А тя ли?
Тя беше нещо повече
от красива роза.
Тя беше нещо повече
от някаква виолетка.
Щом я докоснеше,
цигарата сама се палеше.
Само като минеше,
момчетата усещаха аромата и.
Черните и дрехи създаваха
внушението на бунтар.
Но знаех, че не бе такава.
А може би беше?
Всички си въобразявахме,
че я познаваме.
Всички мислехме,
че знаем чувствата и.
Но тя самата
не ги бе разбрала.
И как иначе?
Преструваше се
на друг човек.
Всяка секунда и
всяка минута
живееше нечий друг живот.
И единствената причина
защо го правеше,
бе нейният живот.
Не го искаше.
Нито той искаше нея.

Светът е прецакан.
Хората също.
simona Aug 2014
Видях те отвън,
беше с приятелите си.
Тънката цигара
се промушваше
между пръстите ти.
А ти пушеше,
без да осъзнаваш
колко красив си всъщност.
simona Aug 2014
Не исках да чувам плача ти.
Не исках да те виждам тъжен.
Не исках да пия сълзите ти.
Не исках да се давиш в мъка.

Но те чух да плачеш.
Видях те унил.
Избърсах сълзите ти.
И ти простих.

А ти отново пропиля всичко.
Захвърли го на вятъра.

Сълзите ти изчезнаха,
но моите едва сега започваха.

— The End —